От гледната точка на Бела:
Подпрях се с уморена примиреност на стената на хладилника в огромната хладилна стая, а сълзите потекоха по лицето ми като неконтролируем течащ кран.
Счупеният ми телефон лежеше на пода като единствен спътник в иначе празния дворец.
Въздъх!
Доминик, Кай и Райън се подготвяха за предстоящата война, докато аз се отдавах на скръбта си с кутия сладолед в самота.
Или
















