От гледната точка на Бела
Бягах все по-навътре в гората, следвайки познатата пътека, където сребристият, искрящ водопад избликваше в пълния си блясък от скалистия терен и оставих природните елементи да ме успокоят, докато усещах как бузите ми се затоплят и сълзите се стичат непрестанно.
Никога не бях плакала след смъртта на родителите си.
Тогава защо плачех сега?
Защо болеше толкова много?
Хладния
















