От гледната точка на Бела "КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ!!??", изкрещя Кай, последвано от "АУУ! АУУ! АУУ!", докато подскачаше из апартамента на един крак и накрая падна с лицето си в купа с кравешка урина. "Какво се случи, сър?", попитах невинно, докато кляках близо до него и се опитвах да сдържа смеха си. "Боли ли те?", престорих се на любезна. "Малка пакостнице", избухна той. "ТИ натъпка горящи въглища в обувките ми и сложи този галон с лайна", обвини ме яростно той. "Това са много странни места да си държиш глупавите неща, Каю, и боже мой, обвини ли ме без доказателства?", казах с шокирано лице, докато драматично поставях ръка над отворената си уста, оформена като буквата О. "Кой друг?", каза той саркастично, докато духаше пръстите на краката си. "По-добре внимавай отсега нататък, терористично лайно, защото ще ти съсипя живота тук", заплаши той. Хаха. Ще ми е интересно да го видя да опита. Разбира се, че не може. "Тч. Тч. Тч. Не давай жалки обещания, професоре", изцъках аз. "Сега бъди добро момче и бързо почисти тази бъркотия, която направи, преди да закъснееш за час", усмихнах се и го оставих сам да ме гледа яростно. * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * От гледната точка на Бела "Ти наистина знаеш как да накараш главите на всички да се обърнат, момиче", подсмихна се мило момиче, което се приближи до мен пред кабинета на администратора. "Здравей! Аз съм Тайра. Сигурно си нова тук", отбеляза тя, докато протягаше ръка за приятелско ръкостискане. "Здравей! Аз съм Бела. Права си. Нова съм тук и исках да получа графика за курса по бизнес", отговорих, докато се ръкувах с нея. "Нека ти помогна с това", тя се предложи доброволно весело и ме пусна вътре в административния офис. Дамата зад бюрото бързо премина през формалностите и различните процедури и накрая ми връчи графика. Тайра надникна в графика ми и възкликна: "О! Имаме един и същ график!! Предполагам, че си заседнала с мен сега, Бела", засмя се Тайра и усетих, че вече я харесвам. Вече се чувствах сякаш съм намерила отдавна изгубен приятел в нея! "Наистина нямам нищо против. Всъщност, предполагам, че ще се забавляваме много заедно", отвърнах аз и тя се усмихна закачливо на това. "Хайде тогава, Бела мечка. Ще се забавляваш и с останалата част от бандата", намигна Тайра и ме поведе към нашата класна стая. "Ей, мамо мечка! Какво става с теб, момиче?", изпищя също толкова красиво и изящно момиче, когато забеляза Тайра да влиза в класната стая и се хвърли върху нея като нетърпеливо куче, скачащо върху господаря си за "Добре дошъл у дома" прегръдка. Завъртях очи настрани и забелязах три други великолепни, дяволски красиви момчета да се усмихват зад мен и по вида им можех да разбера, че определено са магнит за мацки. "Спокойно, Фрея", засмя се едно от момчетата, докато гледахме как новото момиче, Фрея, обгръща Тайра в смазваща прегръдка. "Със сигурност ще я убиеш с твоите смъртоносни прегръдки", закачливо я подразни той. "Замълчи, Макс. Срещнах най-добрата си приятелка след толкова дълго време", сопна се тя. "Нека не е последната", коментира второто момче, карайки останалите да се смеят, а Фрея да му вдигне среден пръст. "Просто си ревнуваш, че не си ми най-добър приятел", измърмори тя. "И съм толкова благодарен за това", засмя се той и получи заслужен удар по главата и от Фрея, и от Тайра. "Коя е тази прекрасна дама с теб, мамо мечко", каза резервираният човек и последното момче от бандата, докато насочваше очите си към мен. "Това е Бела, момчета. Тя е в нашия клас по бизнес и Бела, този човек, който попита за теб, е Доминик, ревнивият тук е Конър и накрая, това е моят приятел, Макс!", представи тя. "Хей!", изскимтяха едновременно Конър и Фрея и след това се погледнаха изненадано, преди да избухнат в смях. "Ти първа, скъпа", каза сладко Конър и целуна устните на Фрея, карайки я да се изчерви. Предполагам, че са двойка. Сладко. "Не ме представи!", хленчеше Фрея. "А ти ме нарече ревнив, маймуно", подигра се Конър. "Боже. Какви деца", завъртя очи Тайра, но след това реши да се поправи. "Това е най-добрата ми приятелка от пелени, Фрея, а това не е ревнив човек, а досадно хлапе, което също е неин приятел", представи Тайра и получи смъртоносен поглед от Конър в замяна. "И така, какво те води тук, Бела?", попита добродушно Фрея. "Ами исках да следвам бизнес обучение, след като завърших колеж, така че се присъединих към едногодишната програма", отговорих честно. "И видях доклада за нейния профил в административния офис и познайте какво?", изпищя развълнувано Тайра. "Тя е само на 17 години!", възкликна тя. "Уау! Имаме млад гений в нашата група!!!", отговори Доминик с признателност. "Оцвети ме впечатлен, Бела мечка", намигна той. "Всъщност ще навърша 18 години следващия месец", казах аз срамежливо, а останалите само ми се усмихнаха в отговор, може би забавлявани от смущаващо червеното ми лице. "Толкова си сладка, момиченце", Фрея ущипа бузите ми и ме поведе към мястото точно пред средния ред. Не че имах нещо против предния ред, но аз съм повече от типа лошо момиче, което седи на задните места. "Вие ще седнете отпред?", повдигнах вежда въпросително. "Да, защото ти си зубрачка и ще искаш да седнеш тук", отговори Макс, свивайки рамене. "Стереотипно", изсъсках и завъртях очи. Закрачих към задния ред и хвърлих чантата си на задната седалка, докато останалите се присъединиха. "Продължаваш да ме изненадваш, Бела", усмихна се Доминик и седна до мен. "Какво толкова изненадващо има в това да се седне отзад? Всъщност това е най-доброто място за ядене, спане и повтаряне с интервали на хвърляне на неща по учителя", свивам рамене с невинен поглед на лицето си. "По дяволите, не. Не ти вярваме!", възрази Конър с недоверие в гласа си. "Не е нужно да вярваш на всичко в този свят, господине", отвърнах аз остроумно. "Изглежда, че момчетата са намерили своя противник", засмя се Тайра, карайки Фрея да се изкикоти в знак на съгласие. "Отдръпнете се сега, момчета. Пуснете ме да седна", поиска Фрея и скоро цялата банда се разпростря по два реда. Изведнъж извадих дъвка от устата си и я катапултирах през стаята, така че да залепне право върху бялата четка за дъска. Хм. Добър изстрел. И бяла дъвка върху бяла четка за дъска. Страхотно. "О, Боже, Бела! За какво беше това?", попита Конър смаяно. "Диас", отговорих просто. "Какво?", попита той безжизнено. "Наричай ме Диас, Конър", повторих. "О, добре, Диас. Сега какво става с този инцидент с дъвката?", попита той отново. "О, това ли? Гледай ме да го направя отново", усмихнах се и видях Доминик да се усмихва забавлявано от ъгъла на окото ми. "Ето ти, Роулър", гуках на моя плъх и хвърлих парче сирене в стола на учителя. Роулър ще го получи, когато учителят дойде. Той знае какво трябва да прави. Днешният час ще бъде толкова забавен. Наистина съжалявам учителя, който ще води първия ни час сега. "По дяволите, Диас! Ти си дявол в овча кожа", отбеляза Макс, докато се смееше. "След като забавлението свърши, предполагам, че ще заспя след това", свивам рамене. "Ти си нещо, Диас", размишляваше Доминик и поклати глава забавлявано, докато се смееше. "Защо г-н Грейсън още не е пристигнал?", попита Тайра с изумление. "Той никога не е закъснявал през всичките тези години!", добави тя. "Говориш за дявола и ето го", засмя се Макс и бях изненадана от това, което видях. Иисус Христос! Значи това е г-н Грейсън? Мислех, че се шегува дори до сега. Той наистина е професор? О, по дяволите! "Добро утро, клас!", поздрави сърдечно Кай с аура на лошо момче около себе си, карайки момчетата от класа да се подсмихват от завист, а развратните момичета да се прехласват по него. Беше забавно да се наблюдава спокойствието преди бурята и аз просто подсвирнах на Роулър, моя плъх, да се стегне. Кучките най-накрая направиха трескава обиколка далеч от прекрасния професор и пискливия плъх. Токовете им се смачкаха върху мръсните плъхови изпражнения и бял плъх влезе в злополучната им гледка. Настъпи хаос за дълго време със забавни актове на момичета, които крещят или припадат при вида на виновния плъх около тях, а най-забавният момент се случи, когато наистина тежко момиче скочи право в безнадеждните ръце на Кай, пищейки за помощ, карайки и двамата да паднат от сцената. Ще се обзаложа, че проклетникът се задушаваше под тежестта на момичето върху него. Ауу. Горкият Кай. Най-накрая, след добри 20 минути хаотична бъркотия, викове и изхвърлен плъх, класът най-накрая се успокои до тишина, докато Кай разсеяно избърсваше бялата дъска, само за да накара четката да се залепи за дъската заради дъвката. "Госпожице Диас! Станете и излезте от класа. ВЕДНАГА!!!", заповяда той с изненадващо плашещ глас, дори без да се обръща, за да се изправи срещу мен или класа като цяло! Какво по дяволите! Как знае? Има ли очи отзад? "Засмучи го, господин Грейсън. Няма да направя нищо за теб", изпях аз отзад, карайки целия клас да се смее на професора. "Ще се повторя за последен път, госпожице. След това лично ще те хвърля в контейнера за боклук в кабинета на декана", изръмжа той. "О, боже мой! Защо бихте направили това на нов студент, сър?", попитах невинно. "Ще чуем вашите престъпления в кабинета на декана сега. Да тръгваме ли?", усмихна се той. "Не. Няма да бъда третирана несправедливо само защото съм нов студент тук", протестирах аз. "Много добре тогава", отговори той спокойно и даде зла странична усмивка, преди да се изкачи по стълбите, за да стигне до задния чин, където седях. "Предупредих те преди, госпожице Диас", каза той студено и преди да се усетя, краката ми вървяха по своя воля, докато Кай държеше ръката ми. "Какво по дяволите?", издишах тихо, когато забелязах, че ходя без никаква съпротива. "И получаваш следкласно задържане за използване на ругатни", добави той към моята мизерия. Толкова го мразя! Ще изключа с удоволствие животоподдържащата му система, за да заредя телефона си, ако някога е на такава. Уфф. "Какво ще кажете да сключим сделка?", предложих изведнъж, докато се приближавахме до кабинета на декана. "Ъхъ. Продължавай", настоя той. "Ще готвя всички ястия за теб за цяла седмица, ако ме пуснеш този път и отмениш задържането ми", заявих. "Искам храната ми да е без твоя слюнка или каквато и да е друга отрова", пазареше се той. "Договаряме се", съгласих се. "Договаряме се", съгласи се и той, докато се ръкувахме и се отправихме обратно към класа. Вървях малко зад него и веднага щом се обърнахме зад ъгъла, стъпих на петата на обувката му, карайки го да се спъне, но за щастие той хвана стената навреме и се балансира обратно на стабилните си крака. "Госпожице Диас, за какво беше това?", погледна ме убийствено, докато кипеше от ярост. "О, съжалявам, сър. Стана по погрешка", извиних се сладко. "Обещавам да не го правя отново", казах, докато правех кучешки очи. "Не се прави на умна пред мен, Бела. Кълна се, че ако направиш друг номер, тогава ще те заключа в банята на нашия апартамент и ще те оставя вързана във вана с лед", заплаши той. Какъв глупак. "Добре", измърморих и най-накрая влязохме в класната стая, само за да се изправим лице в лице със самата деканка! "Господин Грейсън! Къде сте били по средата на часа и защо има плъхови изпражнения по платформата на учителя?", попита тя с ядосан глас. Кай по някаква причина погледна към мен и след това ми даде зла усмивка, преди да направи кучешко лице и да се обърне към декана с най-невинния вид. О, не, не. Това изглежда зле. Много зле. Предполагам, че съм в беда заради този дявол сега. "Много добро утро на вас, госпожице Санчес! Само се опитвах да ви намеря", усмихна се той. Какво!? Неееее. Той каза, че няма да ме предаде след сделката!!! "О, наистина? И защо е така?", попита изненадано деканът. "Това е Бела Диас, новата студентка в курса по бизнес, госпожице Санчес и....", замълча той и изведнъж понижи гласа си до шепот и продължи: "тя разкри, че иска да работи допълнително време като ваш асистент за следващата една седмица, тоест докато Мейси е в отпуск. Затова реших да я доведа при вас, преди да решите да запълните позицията", каза той, докато хвърляше палава усмивка към мен. Това са абсолютни глупости! Само изчакай, Каю. Нека ликанът ми излезе на повърхността, когато навърша 18 години. Ще я накарам да те разкъса и да те изяде крайник по крайник!!! "Знаех, че си много искрено момиче, госпожице Диас, когато те видях за първи път. Наистина е мило от твоя страна да се запишеш доброволно за поста асистент. Можеш да започнеш от днес. Уверете се, че сте в кабинета ми след края на часовете ви, тоест точно в 4 часа", каза деканът и изтича от класа с видимо болезнените си 3-инчови обувки на токчета. "Това ще бъде всичко, госпожице Диас. Можете да се върнете на мястото си", задоволи се Кай и продължи урока, докато аз измислях начини да му отмъстя за това, което беше направил. * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *