Антъни Влязох в банята и застанах под душа. Джейс щеше да ме убие, ако някога разбереше. Но аз я обичах. Винаги съм я обичал, а сега съм още по-влюбен в нея. Чух някой да чука на вратата ми и спрях душа. – Кой е? – Мамка му, пич, още ли си под душа? – Правех няколко обаждания. След минута слизам. – Добре, скарата е запалена, бирата е отвън, а останалата част от бандата ще дойде скоро. – Добре. След душа застанах пред огледалото в гардероба и се огледах в гърдите. Имах около четири смучки по гърдите. Никога не съм позволявал на никого да оставя следи по кожата ми. На нея бих позволил да прави каквото си иска. Облякох си тениската и излязох. Намерих Джейс в задния двор. Взех си бира от хладилника и седнах до него. – Какво стана с майка ти? – Баща ми излъга. Просто искаше да види Кали и това не се получи добре. – О, мамка му, това е лошо, а? – Разбирам, нещата, които казаха на Кали, когато им каза, че няма да става адвокат, бяха по-лоши от това, което казаха на мен. – Какво прави Кали сега? – Дизайнер е и е страхотна. Чухме някой да вика. – В задния двор сме. Видях как се отваря вратата и Марк, Крис, Дейвид, Алис и другите влязоха. Вече беше пълно парти, беше близо седем и когато хората започнаха да пристигат, просто погледнах Джейс. Наблюдавах вратата, чакайки я да се появи. Седях с лице към задната врата и разговарях с Марк, когато я видях да излиза от къщата. В този момент усетих някой да ме прегръща. Видях изражението на лицето на Кали и веднага се изправих. – Здравей, Антъни, не ми каза, че ще идваш тук. – Рейчъл, моля те, остави ме на мира. Отдалечих се и я оставих. Отидох да си взема друга бира и един човек, който стоеше там, просто ме погледна. – Коя е тази секси мацка там? Наоколо имаше доста жени, но никоя от тях не можеше да се сравни с моята Кали. – Коя? – Ниската, брюнетка с къси панталони и синя тениска. Нямам нищо против да я ударя тази вечер. Изглежда, че ще бъде див секс. – Какво, по дяволите, току-що каза? – Успокой се, пич, ако я искаш, добре. Можем да я ударим заедно. Хванах го за гърлото толкова бързо, че изпусна бирата. – Какво, по дяволите, току-що каза? – Пусни ме. Джейс дотича до мен. – Ант, пусни го, не го убивай. – Помоли го да повтори какво току-що каза; всъщност, ако го кажеш, ще ти избия шибаните зъби от устата. – Какво каза, Джейсън? – Просто попитах за мацката в синята тениска. – Той имаше доста интересни неща да каже. – Говореше ли глупости за малката ми сестра? Той погледна всички тях. Нека изясня нещо: тази там е малката ми сестра, ако някой се опита да направи нещо и е мъртъв, разбрахте ли, ако аз не ви убия, той ще го направи от мое име, разбрахте ли? Пускам го. – Махайте се оттук. Кали Беше ми скучно да седя в стаята си. Когато стъпих в задния двор, той беше първият човек, когото видях, след това Рейчъл, по дяволите. Разговарях с Алис, когато видях Антъни да хваща някого. Не го погледнах, но чух всичко. Знаех, че Антъни има лош нрав. Видях Рейчъл да се приближава към мен. – Здравей, Кали, радвам се да те видя. – Здравей, Рейчъл, как си? – О, добре съм. Предполагам, че вече си чула. – Какво съм чула? – попитах, преструвайки се на заинтересована. – Антъни и аз сме заедно. Алис ме погледна, след това нея. – Наистина ли, това е хубаво. Видях злобното изражение в очите ѝ, тя не можеше да го скрие. Алис ме погледна. – О, моля те, Рейчъл, знам, че това не е вярно. – Откъде да знаеш, Алис? Освен това бях с него снощи, иди го попитай сама. – Добре, ще го направя. – Антъни, би ли бил мил и да дойдеш за минута? Той погледна всички, освен мен. – Здравей, Алис, радвам се да те видя. Какво има? – Рейчъл току-що призна, че сте били заедно снощи и сте във връзка – настоя тя. Той срещна погледа ми. – Вече ти казах, Рейчъл, спри да говориш глупости. Бях с приятелката си снощи. – Никой не беше там снощи – каза тя, гледайки го. – Тя беше в стаята ми – каза той, вперил очи в моите. – Извинете ме. – Напуснах ги и се отправих към брат си. – Дай ми джипа, къде са ключовете? – На масата до вратата, внимавай. Кали, ако имаш нужда от помощ, обади се на мен или на Антъни, ще бъдем там. Целунах го по бузите и се усмихнах. – Не винаги ли ти се обаждам? Върнах се в къщата и се качих в стаята си. Преоблякох се, взех чантата си и излязох. В момента, в който излязох през входната врата, спрях; някой стоеше там. – По дяволите, Антъни, изплаши ме. Той се приближи до мен и отмести няколко кичура коса от лицето ми. Обикновеното докосване ме накара да се облегна на ръцете му и той просто ми се усмихна. – Здравей, скъпа, къде отиваш? – Просто на разходка. – Не мога да тръгна още или Джейс ще разбере. Дай ми няколко минути. – Добре. Тръгнах по алеята, качих се в джипа и се отправих към града. Хубава разходка беше това, от което имах нужда. Минах покрай гимназията до закусвалнята. Спрях и си взех бургер и шейк. Това място има най-добрите бургери. Върнах се в джипа и отидох до старото си обиталище. Беше стар мост. Винаги има някой тук. Паркирах джипа и видях няколко други хора, които познавах. Помахах им и просто седях там и ядях. Партито на Джейс и Антъни никога не беше добро. Винаги ставаше шумно. Антъни Партито беше в разгара си. Прекарах последните три часа в опити да избегна Рейчъл и не се получаваше. Джейс беше наполовина пиян и го видях да ме гледа. – Какво става, Ант? – Какво имаш предвид? – Ант, ние сме най-добри приятели. Познавам те от дълго време и знам, че никога не отказваш на жени. А цялата вечер избягваш Рейчъл. – Тя е твърде лепкава, плюс това виждам друга. – Това е момчето ми.