— Да се омъжа за кого? — Гласът на София Дрейтън проряза въздуха като бръснач, а острият ѝ тон звънтеше от недоверие. Тя се взираше в баща си през дългата маса от махагон в кабинета му, а ноктите ѝ се впиваха в подлакътника на кожения ѝ стол. — Не може да си сериозен. — Напълно сериозен съм — отвърна баща ѝ, Робърт Дрейтън, без да трепне. Стоманеният му поглед се впи в нейния, незасегнат от непокорството ѝ. — Ще се омъжиш за Лука Алварес. Самото име изпрати вълна от отвращение, която се сви в стомаха ѝ. Лука Алварес. Непоносимият наследник на "Алварес Индъстрис", известен плейбой с репутация на безразсъден и манипулативен човек. Семейството му е техен съперник от години, а сблъсъците им са добре документирани в медиите. Самата мисъл да бъде обвързана с него, дори само на име, я караше да кипи от гняв. — Не — заяви тя твърдо, скръствайки ръце на гърдите си, а челюстта ѝ беше стисната. — Няма да го направя. Баща ѝ се наведе напред, сплел ръце, а тежестта на властта му я притискаше като планина. — Това не е молба, София. Това е заповед и е единственият начин да спасим "Дрейтън Тех". София се изправи рязко, а столът ѝ изскърца по полирания дървен под. — Няма начин да се омъжа за него — изсъска тя. — Това е лудост. Не се нуждаем от семейство Алварес. Можем да се борим с конкуренцията сами. — Не бъди наивна — изръмжа Робърт, а гласът му се повиши, докато гневът му се разгаряше. — Конкуренцията е по-силна, отколкото си мислиш. И "Дрейтън Тех", и "Алварес Индъстрис" са уязвими и това е единственият начин да консолидираме силите си и да държим тези лешояди настрана. София почувства как пареща топлина се издига към бузите ѝ. — И да ме продадеш като някакъв... някакъв пешка... това ли е твоето решение? — Внимавай с тона, София! — излая баща ѝ, като сега се изправи и се надвисна над нея. Лицето му беше зачервено от гняв, а гласът му гърмеше в пределите на кабинета. — Може и да си главен изпълнителен директор, но аз все още съм член на борда, и най-важното, ти все още си моя дъщеря. И докато съм жив, ще правиш каквото ти казвам. Тя се присмя, поклащайки глава от недоверие. — Това е варварство. Сериозно ли очакваш да се омъжа за този... този арогантен, повърхностен... — Очаквам да поставиш това семейство на първо място! — прекъсна я Робърт, удряйки с ръка по масата. Звукът отекна в стаята, карайки София да трепне въпреки себе си. — Този брак не е само за теб. Става въпрос за спасяването на всичко, което дядо ти е построил. Ако откажеш, ще бъдеш отговорна да гледаш как всичко се руши около теб. Ръцете на София се свиха в юмруци отстрани на тялото ѝ. Всяко влакно от съществото ѝ крещеше да му се противопостави, да излезе и никога да не поглежда назад, но тежестта на отговорността ѝ към компанията и годините, които беше прекарала в борба да се докаже в свят, доминиран от мъже като баща ѝ, я държаха прикована на място. — Няма да го направя — повтори тя, но гласът ѝ беше загубил острите си ръбове, заменени сега от нотка на отчаяние. Очите на баща ѝ се присвиха. — Тогава се смятай за лишена от наследство. София замръзна, а сърцето ѝ прескочи удар. Думите прозвучаха като удар в стомаха, а въздухът в стаята стана гъст и задушаващ. Лишена от наследство? Наистина ли беше готов да стигне толкова далеч? Умът ѝ препускаше. "Дрейтън Тех" не беше просто компания за нея... това беше делото на живота ѝ. Беше вложила всяка унция от енергията си в нея, жертвала личния си живот, щастието си, за да я направи лидер в индустрията, каквато е днес. И сега, да загуби всичко, защото отказа да се омъжи за Лука Алварес? Гласът на баща ѝ омекна леко, но погледът му остана студен. — Това е по-голямо от теб, София. Достатъчно си умна, за да знаеш това. Помисли за последствията. Ако "Дрейтън Тех" падне, няма да е само компанията. Хиляди работни места. Нашето наследство. Всичко, за което дядо ти и аз сме работили, всичко, за което ти си работила, ще изчезне. Гърлото на София се стегна, а буря от емоции се завихри вътре в нея. Гняв. Възмущение. Страх. И под всичко това, гадно чувство на безсилие. Винаги се е гордяла с това, че контролира нещата, че взема собствените си решения. Но сега, в този момент, осъзна колко малко контрол всъщност има. — Не мога да повярвам, че би ми причинил това — прошепна тя, повече на себе си, отколкото на баща си. — Да се омъжа за него ще бъде кошмар. Робърт издиша, раменете му леко се отпуснаха, но изражението му остана твърдо. — Това е твой избор, София. Омъжи се за Лука Алварес или се откажи от това семейство и от всичко, което сме построили. Тя стоеше там, с изтръпнал ум и препускащо сърце. Изборът не беше избор изобщо. Без да каже нито дума повече, тя се обърна на пети и излезе от кабинета, а последният ултиматум на баща ѝ отекна в ушите ѝ. ***** Вратата на стаята ѝ се затръшна зад нея и София се облегна на нея, затваряйки очи, докато се опитваше да успокои вихрушката от емоции, които заплашваха да я разкъсат. Гърдите ѝ се повдигаха от прекъснато дишане, а пръстите ѝ трепереха от ярост. — Лишена от наследство — промърмори тя под носа си, а гласът ѝ трепереше от недоверие. Баща ѝ всъщност я беше заплашил да я лиши от наследство. За това? За Лука Алварес? Чувстваше се сякаш е хваната в някакъв извратен кошмар. Тя се отдели от вратата и отиде до бюрото си, където стоеше отворен елегантният ѝ лаптоп. Имаше нужда от нещо, каквото и да е, което да я разсее от приливната вълна на разочарование, която се разбиваше над нея. Но докато отваряше браузъра си, вселената имаше други планове. Ето го и него, взиращ се в нея от екрана: Лука Алварес. Заглавието гръмко гласеше: "Лука Алварес: Милиардер плейбой, влиза в топ 10 на милиардерите в Ню Йорк?" София почувства как стомахът ѝ се свива, докато щракваше върху статията, а снимката на Лука — разбира се, усмихнат — се запечатваше в съзнанието ѝ. Тъмната му коса беше загладена назад, скроеният му костюм прилепваше перфектно към широката му фигура, а тези студени, пресметливи очи сякаш пронизваха екрана. Изглеждаше точно като арогантния, егоистичен копелдак, какъвто го помнеше. Беше го срещала само няколко пъти през годините, винаги на благотворителни гала вечери или бизнес срещи. Всяко взаимодействие ѝ напомняше защо го презира: начинът, по който използваше чара си, за да манипулира, начинът, по който я отхвърляше, сякаш е под него. Мисълта да стои до него, да споделя живот, брак с него, беше непоносима. София се облегна на стола си, втренчвайки се в неговия образ. Как се стигна до това? Как баща ѝ, собственият ѝ баща, реши, че това е решението? Да я окове за човека, който може да направи живота ѝ още по-непоносим, отколкото вече е? Умът ѝ препускаше, отчаяно търсейки бягство, изход от този кошмар. Но всеки път, когато помислеше за нещо, стигаше до същото заключение: ако откаже, ще загуби всичко. Пръстите ѝ се поколебаха над клавиатурата, докато продължаваше да се взира в самодоволното лице на Лука. Сигурна беше, че се къпе в славата на тази договорка. За него това вероятно беше просто поредната бизнес сделка, сливане, ход за власт. Вероятно дори не го интересуваха последствията. Докато това облагодетелстваше него и неговата империя, той щеше да играе по правилата. Ами тя? Щеше ли да позволи да бъде използвана по този начин, да бъде сведена до не повече от пешка в играта на баща ѝ? Щеше ли наистина да пожертва автономията си, достойнството си, в името на една компания? София издиша рязко, затваряйки лаптопа със щракване. Трябваше да помисли. Трябваше ѝ план. Но реалността на ситуацията я гризеше. Каквото и да направи, тя беше хваната в капан. Бракът беше неизбежен, както и загубата на контрол, за който се беше борила толкова упорито. Сърцето ѝ биеше лудо, докато се изправяше от бюрото си и се приближаваше към прозореца. Отвън градът блестеше под нощното небе, незаинтересован от хаоса, който бушуваше вътре в нея. Чувстваше се толкова малка, толкова безпомощна срещу силите, които я обграждаха. Лука Алварес. Името отекна в съзнанието ѝ, дразнейки я, напомняйки ѝ, че животът ѝ вече не е неин, за да го контролира. Но едно беше сигурно: ако щеше да се омъжи за Лука Алварес, това нямаше да стане по неговите условия. Не, ако щеше да бъде принудена да влезе в този съюз, щеше да се увери, че тя е тази, която дърпа конците. Този брак може и да е бизнес сделка, но София Дрейтън никога нямаше да позволи да се превърне в марионетка на някой друг.