Беше юни, призори, една красива жена се събуди с болки, разкъсващи тялото ѝ, и ужасно главоболие в президентския апартамент на петзвезден хотел, някъде в столицата, Нордени. Чувстваше се напълно изтощена. Главата ѝ щеше да се пръсне. Сякаш се беше събудила в чуждо тяло. Младата жена беше Аня Макмилън. Насили се да отвори очи и се надигна. Гледката пред нея я озадачи. Огромно легло. Разхвърляни чаршафи с петна от засъхнали съмнителни течности. Дрехи, разхвърляни по леглото и пода. Дрехи, които принадлежаха на нея и на мъж. Аня подскочи от шок. Завъртя рязко глава и се загледа в другата страна на леглото. На огромното и разхвърляно легло спеше мъжът, в когото беше тайно влюбена завинаги. Еван Уелтън, най-търсеният ерген в столицата. Адонисът на Нордени. Изтощение изпъваше красивото му лице. Очите му бяха плътно затворени. Не показваше никакви признаци, че ще се събуди. Беше напълно гол. Изящно изваяната му фигура лежеше напълно открита пред очите на Аня. Пулсирането в главата на Аня се засили. Дишането ѝ се учести. Дали тя…дали тя…с Еван…свънощи? Аня отблъсна разцепващата болка в главата си и се насили да си спомни какво се беше случило снощи. Снощи…тя си спомни, че беше посетила мащехата си. Какво се беше случило след това? Спомените ѝ бяха размити. Главата ѝ беше тежка и вратът ѝ я болеше ужасно. Сред мъглата, замъгляваща главата ѝ, проблясваха откъслечни спомени. Тя си спомняше страстни докосвания, гола плът и след това… Нямаше съмнение. Те бяха правили секс. Сигурно е мащехата ѝ. Мащехата ѝ сигурно ги е дрогирала! Аня не можеше да се сети за друг, който би направил нещо толкова жестоко на нея! Аня усети, че в главата ѝ се включва аларма. 'Трябва да се измъкне оттук', помисли си тя. Опита се веднага да се измъкне от леглото. Тя знаеше точно кой е Еван Уелтън. Мъжът, който трябваше да наследи огромното богатство на най-богатото семейство в Нордени, и ергенът, за когото всяка млада жена от уважавано семейство се стремеше да се омъжи. Мъж, който ненавиждаше ухажванията на жени, които не познава. Да го ядосаш би означавало смърт. Аня си представи възможността Еван да се събуди точно сега. Какво щеше да си помисли, когато види тази бъркотия? Нямаше начин да се измъкне от това. Тя беше тайно влюбена в този мъж, откакто беше момиче. Не искаше той да я намрази. Аня се затърси да излезе от леглото. Изведнъж нещо се стрелна към нея от другата страна на леглото. Той се обви около тънката ѝ талия и я дръпна назад със сила. В следващия момент тя беше хваната под някого. Чу дрезгав мъжки глас, груб от гняв, и през стиснати зъби: "Аня Макмилън... как смееш да ме дрогираш..." Съзнанието на Аня се проясни. Мъглата, която беше замъглила главата ѝ, се разсея веднага. Тя поклати яростно глава. "Не съм го направила! Не съм аз..." "Не си ли? Как тогава се озова в леглото ми?" Еван ненавиждаше такива безсрамни и подли средства. Пръстите му се стегнаха около бледите ръце на Аня. Силната му хватка почти смачка крехките ѝ кости. Болка прониза ръцете на Аня. Очите ѝ се зачервиха, докато повтаряше думите си. Еван не се интересуваше да слуша нейните отричания. Според него тя беше просто поредната отвратителна, разпусната жена, която го беше дрогирала, за да спи с него. Той освободи хватката си и я отблъсна грубо настрани. След това стана от леглото и започна да се облича. "Не искам да те виждам повече. Никога. Покажи се отново пред очите ми и си мъртва." Младият мъж нахлупи останалите си дрехи ядосано. И точно тогава Сидни, доведената сестра на Аня, нахлу внезапно в стаята. Гледката на бъркотията в стаята я обхвана с мигновен гняв. Тя беше смятала, че наркотикът ще ги накара да припаднат и ще създаде илюзията, че са правили секс. Не трябваше да спят наистина един с друг! Сидни гореше от ярост, но бързо се овладя отново. Тя беше влюбена в Еван. Сега не беше моментът да се подхлъзне и да събуди подозренията му. Всички следи от възмущение изчезнаха от лицето ѝ. Тя обхвана бузите си в престорен шок. "Аня, как можа! Ти ми каза, че ще се омъжваш за Зак! Каза ми го вчера! Каза, че си лудо влюбена в Зак. Но виж какво си направила! Дрогирала си господин Уелтън и си спала с него. Как можа!" Закари Маршал, или накратко Зак, беше мъжът, за когото семейство Макмилън принуждаваше Аня да се омъжи. Тя изобщо не беше съгласна да се омъжи за него. "Никога не съм казвала нищо подобно!" Сидни казваше очевидна лъжа, но Аня не можеше да направи нищо по въпроса. Тя знаеше, че Еван няма да повярва на нито една нейна дума.