Евън беше до гуша затънал в тази пародия. Той приглади дрехите си и излезе от стаята. Сидни веднага се затича след младия мъж. Трябваше да спечели благоволението му. Силната миризма на секс изпълваше стаята. Аня беше сама. Тя се взираше в огромния и празен президентски апартамент. Не можеше да спре сълзите, които се стичаха по бузите ѝ. Евън сигурно я мразеше сега. Тя завинаги беше изгубила шанса си с него. Аня се обви с ръце и седна мълчаливо на леглото. Мина доста време, преди най-накрая да напусне апартамента и хотела. Тя излезе на празните улици с намерението да си хване такси и да се прибере вкъщи. Но вместо това видя Евън и Макмилан. Те стояха на паркинга пред хотела. Младата жена избърса сълзите от очите си. Когато погледна отново, видя гневния израз на лицето на Евън и мащехата си, която непрестанно говореше на Евън. Аня нямаше представа какво казваше мащехата ѝ на мъжа. Тя го знаеше. Бяха ѝ устроили капан. Бяха планирали да я съсипят през цялото време. Евън ненавиждаше леките жени, които спят с всеки. Аня го знаеше отдавна. Аня се отправи към паркинга. Погледът на госпожа Макмилан падна върху разрошените ѝ дрехи и коса. "Виж какво направи! Безсрамна си! Как можа да дрогираш господин Уелтън? Искаш ли да умреш? Помисли какво направи на семейство Маршал! Ти не си ми внучка. Моята внучка би знаела що е срам. Махай се. Не смей да стъпиш в къщата ни отново!" укори госпожа Макмилан. "Не съм го дрогирала!" отвърна яростно Аня, докосвайки подутата си буза. "Мелиса ми го подстрои!" Мелиса Кембъл беше мащехата на Аня. Тя започна да ридае, когато чу какво каза Аня. "Господин Уелтън, не слушайте лъжите ѝ. Тя е тази, която ме попита откъде може да си набави афродизиак. Казах ѝ откъде може да си вземе, но нямах представа за какво ѝ трябва. Не осъзнавах, че има намерение да го използва върху вас! Господин Уелтън... моля ви, не се ядосвайте. Просто такава е тя. Алчна е. Алчна е за любовта на Закари и за богатството на вашето семейство. Искаше да се омъжи за семейство Уелтън и прибягна до такъв подъл начин, за да постигне плана си. Но моля ви, не се ядосвайте!" "Истината излезе наяве. Няма място за скитница в семейство Макмилан," каза гръмовно госпожа Макмилан. "Ти вече не си част от това семейство!" Евън хвърли леден поглед на Аня. "Искаше да се омъжиш за мен? Само в мечтите си." След като каза това, той се изнесе. Останалите членове на семейство Макмилан също си тръгнаха. Очите на Аня се зачервиха. Тя се свлече безформено на студената и твърда земя. Не можеше да повярва колко жестоки са Макмилан. Как можеха да измислят такъв порочен план само защото искаха да я изгонят от семейството? Разбира се, това не беше единственото, което искаха. Искаха репутацията ѝ да бъде съсипана. Искаха да смажат всичките ѝ надежди някога да се омъжи за уважавано семейство. Искаха да се уверят, че Евън никога няма да се влюби в нея. Аня избърса сълзите от лицето си. Изгониха я от семейството, но какво от това? Тя никога не е имала намерение да остане. Ще им покаже. Няма нужда от тях, за да оцелее. Всъщност животът ѝ ще бъде по-добър без тях! Тя ще намери начин да си върне това, което някога е принадлежало на майка ѝ. Ще ги накара да си платят. Кълнеше се, че ще го направи! Мина една година. Слънцето изгря, лъчите му проникваха през апартамент някъде в Нордени. Аня току-що беше изпратила автобиографията си в агенция за моден дизайн. Това беше последният формуляр от групата, която седеше в лаптопа ѝ. Тя се протегна и напусна кабинета. Време беше да приготви закуска за децата. Времето беше благосклонно към Аня. Безпомощността и крехкостта, които чувстваше преди, бяха заменени от по-дълбока и завладяваща красота. Дългата ѝ тъмна коса се спускаше по гърба ѝ, в рязък контраст със снежнобялата ѝ кожа. Очите ѝ блестяха като звезди, а червените ѝ устни бяха сочни. След като беше изгонена от семейство Макмилан онази нощ, тя потърси помощ от леля си по майчина линия, Ели. След това, месец по-късно, Аня откри, че е бременна. Първата мисъл, която премина през ума ѝ, беше да се отърве от бебето. Но след като видя две тъмни сенки на сонограмата, нещо се смекчи в гърдите ѝ. В крайна сметка запази бебетата. Тя продължи обучението си, докато се грижеше за децата си. Тъй като беше решила да ги задържи, се закле, че няма да ги остави сами. Ще направи всичко възможно, за да им даде най-добрия живот, който може да им осигури. Аня се разходи небрежно в кухнята и започна да приготвя закуска за себе си и някои добавки за децата си. Децата и Ели все още спяха. Аня не искаше да ги буди. Тя приготви закуската, подреди я на масата и изчака семейството си да се събуди. Докато чакаше, получи отговор от агенцията за моден дизайн. Молбата ѝ беше приета. Трябваше да се яви на работа в девет по-късно. Аня се втренчи в писмото и се опита да потисне виковете си на радост. Беше във възторг. Най-накрая имаше работа. Най-накрая можеше да осигури децата и Ели. Младата жена се усмихна широко на телефона си, докато двете ѝ скъпоценни същества бавно се разбудиха.