Ели излезе от спалнята с децата. Тя държеше малките им ръчички във всяка от своите. “Аня, ти си станала рано днес. Какъв е поводът?” Аня остави телефона си и се втурна към леля си. Прегърна я силно. “Ели, намерих си работа! Вече ще мога да издържам семейството!” “Намерила си работа?” В гласа на Ели имаше изненада. “Не се шегуваш, нали?” Аня кимна уверено. Клекна и прегърна очарователните си близнаци. Момчето имаше силни и красиви черти, докато момичето беше красиво като кукла. Бяха на една и съща възраст. Но Натаниел беше роден минута по-рано от Евдора. Това правеше Натаниел по-големия брат. Децата току-що бяха навършили една година и все още не знаеха много думи. Единствената дума, която знаеха, беше „мама“. “Нека ги нахраня първо. След това трябва да отида в новия си офис,” каза Аня, преди да вземе Натаниел и Евдора и да отиде към дивана. Седна и започна да кърми децата си. Тя кърмеше децата си от раждането им. Адаптираното мляко беше твърде скъпо. Чувстваше се зле, че харчи парите на Ели. За щастие имаше достатъчно мляко. След една година кърмене, все още имаше откъде да вземе. Аня нахрани децата, набързо изяде закуската си, опакова помпите си и празните бутилки и се отправи към работа. Не очакваше да се озове пред Уелтън Груп Тауър. Не беше осъзнала, че агенцията за моден дизайн се намира в тази сграда. Не осъзнаваше, че може да се сблъска с Еван година по-късно. В сградата, която той притежаваше и в която работеше. Но тя отчаяно се нуждаеше от работата и парите. Младата жена се стегна и влезе в Уелтън Груп Тауър. Винаги можеше да се обърне и да си тръгне, ако се сблъскаше с Еван. Вече не хранеше никакви фантазии, когато ставаше въпрос за него. Този кораб беше отплавал преди година. Аня си пое дълбоко въздух и тръгна към фоайето. Влезе в асансьора и натисна бутон. Агенцията за моден дизайн беше на десетия етаж. Там трябваше да бъде. Изведнъж в сградата избухна суматоха. Група мъже, облечени в костюми, се появиха в залата на първия етаж без предупреждение. Те се насочваха към нея. Мъжът, който водеше атаката, беше самият Еван Уелтън. Пристигането му предизвика остри въздишки от всяка жена в околността. В присъствието на неговото съвършенство всяка жена трябваше да се бори, за да остане на крака и да не припадне пред него. Той беше въплъщение на мъжкото съвършенство. Мъжът, когото всяка жена в Нордени жадуваше да има за себе си. Всяка една от тях копнееше да се хвърли върху него и да се поклони в краката му. Аня някога беше една от тях. Но вече не. Тя никога нямаше да спечели благоволението му. Освен това той все още вярваше, че тя го е нагласила. Всичко, което искаше да направи, беше да стои възможно най-далеч от Еван Уелтън. Младата жена стоеше в асансьора, с наведени очи и изгубена в мислите си. Преди вратите да се затворят, видя чифт обувки да влизат в асансьора. След това улови аромата на парфюма на Еван. Тя пое дълбоко въздух. Опияняващият аромат изпълни дробовете ѝ. Желанието да избяга от асансьора я обзе веднага. Той щеше да я познае, ако заседнеха в един и същ асансьор, а тя изобщо не искаше това. Преди да успее да помръдне, вратите на асансьора се затвориха. Очите на Еван паднаха върху нея. Погледът му се втвърди. Гласът му беше студен като зима. “Пак ли ти? Какво си планирала този път?” Тя го знаеше. Той я помнеше. Аня се затрудни да намери думи. Нищо, което каже, нямаше да помогне. Накрая тя захапа устните си и, с внезапна вълна от смелост, изстреля поток от думи. “Нищо! Мислиш се за твърде важен. Изобщо не се интересувам от теб.” Изражението на Еван моментално помръкна. Беше очевидно, че Аня е първият човек, който се е осмелил да му говори по такъв начин. Фактът, че преди година, в неговите очи, тя го беше нагласила и дрогирала, влошаваше нещата. Младият мъж беше обзет от внезапно желание да я накара да плати за нахалството си. Аня осъзна, че е говорила твърде грубо. Захапа устните си отново и замълча. Гърбът ѝ беше изправен като дъска. Не смееше да помръдне и на сантиметър. Еван потисна гнева, който бушуваше вътре в него. Той не беше дребнав човек, който таеше злоба. Не му доставяше удоволствие да прави живота труден за дамите. Но тази жена беше първият човек, който се беше осмелил да го дрогира. Тя също беше правила секс с него. Това го вбеси. Гневът беше останал с него в продължение на една година, което е невероятно, тъй като никой никога не го беше карал да се ядосва толкова дълго. И този път едва беше избледнял и се беше отдръпнал от ума му. Честно казано, Аня не изглеждаше зле. Всъщност тя беше изключително красива жена. Ако само не го беше дрогирала. Еван нямаше да я мрази толкова много. Той мразеше жени, които го лъжеха. Ето защо не можеше да събере никакви чувства на добра воля към Аня. Имаше нещо странно в нея обаче… просто не можеше да я изхвърли от ума си. Понякога не можеше да не мисли за нея, за онази нощ… Това го притесняваше толкова много. Какво си мислеше? Това беше жена, която го беше дрогирала и спала с него. Как все още можеше да бъде привлечен от нея? Дали не беше изгубил ума си? Сега Аня се беше появила пред него отново, нагло и безсрамно. Той естествено беше възмутен.