"Грешите, г-н Уелтън." Аня преглътна вълните на унижение и безпокойство, които почувства пред острите думи на Еван, и изправи гърба си. "Беше злополука. Не съм го направила нарочно."
Еван изсумтя. Злополука ли? Не вярваше нито една дума от това, което току-що беше казала.
Очите му потъмняха. Гласът му беше дрезгав и примесен с нотка на заплаха. "Госпожице Макмилън, надявам се да помните какво ви к
















