"По дяволите." Тифани седна на бюрото в стаята си и започна да рови в лаптопа си с разочарование на лицето. "Няма надежда и този път?" попита я по-малкият ѝ брат Танър, който седеше зад нея. Тифани поклати глава, без да го поглежда. "Какво ще правиш сега?" Гласчето му звучеше нежно. "И аз съм объркана." Тя докосна челото си и се завъртя със стола, за да го погледне. В този момент майка ѝ влезе с чаша вода и няколко витамина. "Тифани, ето ти витамините," каза Лора, спря за момент и погледна притесненото лице на дъщеря си. "Пак ли същите новини?" "Да, мамо... Няма да си намеря работа, десет кандидатури и все още няма добри новини." Тифани въздъхна тежко. "Не се тревожи, скоро ще си намериш." Танър я успокои. "Колко е това скоро?" попита Тифани, търсейки отговор в очите им, но и двамата мълчаха. "Предполагам, че ще е дълго." Тя положи глава на бюрото. В този момент изскочи имейл и Танър посочи към лаптопа ѝ. "Тифани, виж, имаш нов имейл." Тифани веднага вдигна глава и погледна майка си и брат си, преди да се приближи внимателно до лаптопа си. "Да погледна, дано са добри новини." Тя отвори съобщението и го прочете. Това беше още едно неуспешно интервю. "Мамо, няма да подавам повече кандидатури, просто ще си остана безработна и ще се омъжа някой ден за богат мъж, който ще ме обича и ще се отнася с мен като с кралица." Изтърси тя. Лора я удари по гърба почти веднага. "Това ли е всичко, което имаш да кажеш?" Тифани изскимтя от болка. "Надявам се, че боли. Как можеш да говориш така?" "Защо да не го кажа? Прекарах четири години в университета, учейки, а сега нито една компания не иска да ме наеме... какво друго да кажа?" "От това, което разбрах, на мъжете днес не им харесват безработни дами, те обичат класни момичета," каза Танър на сестра си. Лора погледна малкото си момче изненадано. "Ти си още малко момче на десет години, какво мислиш, че знаеш, имаш още дълъг път да извървиш." Тифани не можеше да се съгласи с него. "Мамо, не съм ли прав?" попита Танър изумената си майка. "Кой те научи на това?" "Имам мозък, мамо." Танър се усмихна. "Сигурна съм, че имаш." Лора докосна косата му. "За разлика от сестра ти." "Мамо!" извика Тифани разстроена, че Лора ще каже нещо подобно, докато Танър избухна в смях. "Танър и ти, и ти ме подкрепяш." Тя въздъхна. "Да говоря с вас двамата е просто толкова досадно, моля ви, излезте от стаята ми сега, имам нужда от спокойствие," каза им Тифани. "Мамо, предполагам, че тя трябва да помисли как е прекарала четирите си години в университета и да се опита да ги впише в настоящото си състояние." каза Танър, докато се отправяше към вратата, а Тифани го гледаше презрително. "Мамо, по-добре да изляза сега, защото тя е на път да избухне." каза той накрая, преди да избяга от стаята ѝ. "Мамо, как може да е толкова досаден. Това не ми помага." каза Тифани с намусено чело. "Вземи си витамините и си почини, аз ще съм долу, не мисли твърде много." Лора я погали по рамото, преди да излезе от стаята. Тифани си взе витамините и легна на леглото си. "Мразя всички тези компании, мислят ли, че имам нужда от работа?" Тя спря и въздъхна. "Имам нужда от работа, но не и във вашата компания, отхвърляте кандидатурите ми. Дори не се интересувам от вашата компания!" Тя говореше на никого, освен на себе си. "Леглото ми е много по-удобно от тези столове във вашите офиси." Тя въздъхна и прошепна. "Но имам нужда от работа!" Карлос Зак, богат и известен милиардер, седеше на резервирана маса в класическия хотел "Пейдж", чакайки приятелката си Келси Девин. Сервитьор се приближи до него. "Господине, желаете ли да направите поръчка сега?" "Чакам някого, ще направим поръчката си заедно," каза му Карлос с усмивка. "Добре, господине." Сервитьорът се отдръпна. В другия край на хотела две сервитьорки си шепнеха една на друга. "Чудя се коя е щастливката?" "И аз. Чух, че е наследник на известното имение "Гламали"." каза сервитьорката, докато гледаше Карлос в далечния край. "Той е много красив, съчетан с богатство... Ако само желанието ми можеше да се сбъдне, аз щях да бъда негова съпруга." Тя се усмихна. "Не ми казвай, че пак мечтаеш, по-добре се събуди, ти си просто сервитьорка." Другата ѝ напомни. "Знам, никога няма да се сбъдне." Тя въздъхна. "Просто да продължим с работата си." каза тя накрая и те се преместиха на постовете си, за да продължат да работят. Карлос погледна часа на часовника си. "Тя трябва да е тук скоро." В този момент Келси Девин влезе в хотела, облечена в красива червена вечерна рокля, с къдрава и прибрана коса, носеше грим, който я правеше изключително великолепна, тя забеляза Карлос, който ѝ махна, докато той издърпа стол, за да седне, преди да се върне на своя. "Значи закъснявам, отдавна ли си тук?" попита тя. "Не, пристигнах преди няколко минути," каза Карлос, взирайки се в красотата пред себе си. "Трябваше да приключа няколко неща в офиса си," каза му Келси, докато държеше чантата си в скута си. "Сигурно си много стресирана." Карлос взе ръцете ѝ в своите, докато нежно ги докосваше. "Една нощна почивка ще свърши работа. Направи ли поръчка вече?" "Чаках те." Той сигнализира на сервитьора, направиха поръчката си и им бяха сервирани скъпи и вкусни ястия. "Чу ли нещо от родителите си?" попита я Карлос, докато ядяха. "Да, обадиха се веднага след като пристигнаха в Париж. Сигурно вече са се настанили." Келси отхапа малко от ястието си. "Добре, радвам се." "Как върви производственият процес?" попита Келси. "Върви добре, но може да има малко забавяне." Карлос отпи от виното си. "Защо?" "Секретарят ми напусна, премести се в Щатите, за да продължи образованието си, така че производството е малко забавено." каза ѝ той с леко стресирано лице, само мисълта за работата го измори малко. "Мислех, че имаш интервю, за да наемеш нови хора за компанията," каза Келси. "Да, но резултатът му излезе малко късно, той напусна, след като беше изпратен резултатът. Трудно ми е да разбера какво да правя, но скоро ще намеря решение. Добре съм просто като виждам красивото ти лице в момента." каза той с усмивка. "Ето те пак със сладките си думи." Келси се изчерви. "Радвам се, че съм ти от помощ." "Да ядем и да възстановим силите си, за работата през другите дни," каза ѝ Карлос. И двамата се усмихнаха и ядоха мълчаливо. Габи Зак, по-малката сестра на Карлос, седеше край басейна на имението на Карлос с приятелите на Карлос, облечена в бански костюм, ядейки диня, докато клюкарстваха. "И така, кой е за гореща женска клюка?" попита Габи, докато се изправяше. "Габи, вече сме чули много." каза ѝ Ерик, един от приятелите на Карлос. "И е крайно време да започнеш да имаш приятелки," добави Блейк. "Хей!" Габи вдигна ръка, за да го накара да замълчи. "Не си пъхай носа в работата си. Приятелки, глупости, всички са предателки, не ми трябват приятели." "И това сме го чували безброй пъти." Вметна Гарет с усмивка, той обичаше да я дразни. "Габи, не момичетата разрушават приятелството ти, ти го правиш," каза ѝ Ерик с право лице. "Ерик, и това си го казвал безброй пъти." Габи въздъхна и се отпусна на мястото си. "С момичетата е просто уморително да се говори." Блейк поклати глава. "Блейк, индиректно ли казваш нещо обидно за ухото ми?" Габи го изгледа. "С цялото ми уважение, госпожице, извинявам се." Блейк се извини, въпреки че Габи може да бъде дръзка понякога, но беше като сестра за тях. Гарет, който разглеждаше телефона си, видя снимка на момиче и изтърси. "Уау, тя е красива." "Може ли да видя?" каза му Габи, тя искаше да сравни това момиче, което Гарет хвалеше, със себе си. "Не... Знаем какво обикновено правиш, така че не и днес." "Аиш....да се говори с всички вас е безнадеждно." Тя изсумтя, докато се отказваше да се бори, за да види снимката. "Току-що те ядосах." Гарет се усмихна доволен, сякаш беше спечелил медал. "Май си забравил как се държа, щом се ядосам." Габи го изгледа. "Гарет, не я провокирай, моля те, имаме нужда от малко тишина тук." Ерик се засмя. "Ерик!" възкликна Габи с намусено чело. "Какво! Не ме гледай така." каза Ерик изплашен, докато сърцето му започна да бие бързо, когато Габи е в това настроение, косата му винаги е в беда. "Не се тревожи, Ерик." Габи се усмихна. "Няма да се нахвърлям, добре, иначе брат ми ще ми се ядоса, че наранявам приятеля му." "Мислех, че пак е косата ми." Ерик въздъхна с облекчение. "Не се тревожи, няма да я дърпам повече, мразя многословните думи на брат ми, той много мърмори, така че не съм в настроение за това днес." Габи се изправи и протегна тялото си. "Всички вие сте просто група скучни глупаци. Изчезвам оттук, плуването ще ми се отрази по-добре, отколкото да седя тук." Тя се отправи към басейна. "Радвам се, че най-накрая си тръгваш," извика Блейк. "Сигурна съм, че си," каза Габи, без да се обръща. "Ще ти трябва ли сок, госпожице." предложи Ерик. "Запази го, Ерик." Габи въздъхна. "Имаш нужда от приятели, Габи," добави Гарет. "Гарет, трябва и ти да напуснеш тази страна," каза му Габи, докато влизаше в басейна. "Блейк, потърси нов клубен купон за тази вечер." "Безнадеждна си, Габи. Учи си уроците тази вечер и забрави за нощните клубове." каза ѝ Блейк с добри намерения. "Направи нещо полезно с времето си," добави Ерик. "Това правя сега. Нощите са за партита." каза Габи с усмивка. "Габи, няма нощни клубове за теб тази вечер." каза ѝ Карлос, който току-що се беше върнал и чу разговора ѝ за нощни клубове, със сдържан глас. "Ето го и шефа." Габи въздъхна, докато влизаше във водата и отплува. "Благодарим ти, че си тук," каза Ерик. Приятелите му се изправиха веднага щом той се приближи до тях. "Какво те забави толкова," попита го Гарет. "Бях с Келси," каза Карлос, докато сядаше. "Следващия път, моля те, не ни оставяй със сестра си, тя е толкова неуправляема," каза му Блейк. "Тя е на 20 години, но все още се държи толкова детински," каза им Карлос с усмивка. "Не детински, тя е пълна пакостница." Ерик се намръщи. "Знам." Карлос се усмихна. Той познаваше сестра си много добре. "Тя има нужда от приятели," добави Гарет. "Не. Тя трябва да бъде изпратена извън тази страна." каза им Карлос. "Чух това," извика Габи от басейна и всички се засмяха. "Наслаждавай се на басейна си, малка русалко," каза ѝ Карлос. "Благодаря, сухоземен вълк," извика Габи, преди да се гмурне за друго плуване. Карлос се усмихна отново, преди да се изправи пред приятелите си със сериозно лице. "Добре, сега е време за работа." Всички се изправиха със сериозни изражения на лицата си.