"Изглежда, че по-големият ти брат програмира." Джулиан повдигна вежди. "Програмира?" Сюзън примигна. "Не знаех, че може да го прави." "Не съм много сигурен. Просто ми изглежда така." "О." Без значение какво правеше по-големият ѝ брат, на сегашното му състояние се отразяваше добре, че е намерил нещо, което да го разсейва. Сюзън дълго гледа Джейкъб. След дълго време Джейкъб спря и се обърна да погледне Сюзън, преди да се усмихне леко. "Сюзън." "Братко." Сюзън не можа да не се развълнува. Когато за първи път му поставиха диагноза шизофрения, той дори не можеше да я познае. Състоянието му се подобри наскоро. Поне не я беше забравил. "Сюзън", повтори Джейкъб, усмихвайки се. Единственото нещо, което знаеше как да каже, беше името ѝ. "Братко", отговори тя търпеливо. "Сюзън." "Братко." "Сюзън." "Братко." И двамата продължиха безсмисления разговор. Джулиан сметна, че е странно, но като видя колко щастлива е Сюзън, не му се искаше да ги безпокои и просто изчака настрана. Сюзън и Джейкъб си поговориха известно време така и след като го приспа, тя се приближи към Джулиан смутено. "Съжалявам, че те накарах да чакаш." "Добре е да знам, че съжаляваш. Как планираш да ми благодариш?" Джулиан внезапно скъси разстоянието между тях, докато лунната светлина омекотяваше твърдите му вежди. Сюзън усети, че сърцето ѝ прескача удар. В паника тя направи крачка назад и каза: "Аз... ти... как искаш да ти благодаря?" Той я погледна интензивно. "Нека натрупаме още няколко услуги, преди да ми благодариш наведнъж." След това той се обърна, за да си тръгне. "Да се прибираме." Докато Сюзън гледаше гърба му, на лицето ѝ несъзнателно се оформи усмивка. Джулиан Шоу не беше толкова страшен, колкото си мислеше. След като се прибраха, Сюзън погледна огромното легло в спалнята и се почувства леко нервна. "Джу-Джулиан, как ще спим тази вечер?" "Как мислиш?" Джулиан повдигна вежда към нея, умишлено проточвайки тона си, докато лицето на Сюзън се изчерви. "Разбира се, ще спим заедно." "Разбира се, не трябва да се замисляш твърде много", продължи той, "Точно както вчера, ти ще спиш на твоя страна, а аз ще спя на моята. Не искам чистото ми тяло да бъде опетнено от твоето." Сюзън остана безмълвна. Как можеше да не знае за прякора на CEO Шоу и неговата чистота? Освен това, да го опетни? Да не би да беше дяволът? Въпреки това, думите на Джулиан я накараха да се отпусне. Тя се преоблече в пижамата си и се пъхна под завивката. Той се намръщи към нея. "Защо пижамата ти е същата като вчерашната? Не знаеш ли как да се преобличаш?" Тя го погледна наивно. "Имам само два комплекта пижами, а времето днес не беше много хубаво, така че предишният комплект, който изпрах, още не е изсъхнал." Джулиан остана безмълвен за момент, докато се взираше в Сюзън. "Спомням си, че ти дадох карта. Парите в картата могат да ти купят няколкостотин комплекта пижами, нали?" Каква шега! Жената на Джулиан Шоу всъщност притежаваше два комплекта пижами, които трябваше да се перат през ден? Ако тази новина се разчуеше, това много би го засрамило! "Нямам представа колко пари има в тази карта, тъй като никога не съм я използвала", каза Сюзън, "Работата ми в Lanyard Construction ми плаща месечно и това ми е достатъчно." Джулиан се намръщи още повече! Внезапно му хрумна нещо. Не ставаше въпрос само за пижами. Сюзън имаше само няколко комплекта ежедневни дрехи за преобличане. Също така никога не я беше виждал да носи бижута. Човек трябваше да знае, че дори неговите "добри приятелки" бяха облечени във фини бижута, но собствената му съпруга беше толкова семпла. Джулиан се намръщи, докато отваряше гардероба ѝ. Дрехите вътре бяха сгънати спретнато и човек можеше да определи броя на дрехите, които притежаваше, с един поглед. "Имаш ли само два палта?" "Да, и това е достатъчно", отговори Сюзън естествено. "Каква марка е това? Защо никога не съм я виждал никъде преди?!" "Не гледай марката. Всъщност е доста скъпо и ми струва няколкостотин долара." Сюзън изглеждаше леко огорчена. Ако не беше заради това да изглежда по-представително в офиса, тя би предпочела да спести тези няколкостотин долара. Джулиан остана безмълвен. Той извади всички дрехи от гардероба и ги изхвърли в боклука. "Какво правиш?" Сюзън се втурна разтревожено. "Как може жената на Джулиан Шоу да носи всички тези глупости? Сюзън, не ме засрамвай нарочно!" Той се вгледа в Сюзън с отвращение. "Не аз! Преди носех дрехи, които струваха десетки долари. Сега всяка дреха, която имам, струва повече от сто долара", отвърна тя. Джулиан внезапно почувства сърбеж между зъбите си. След това той извади черна карта и ѝ я подаде. "Сюзън, предупреждавам те, ако някога отново носиш такива дрехи, ще те зашлевя на място!" Неговият порочен тон накара Сюзън да свие врата си. "Тези дрехи са с добро качество..." Джулиан видя колко неохотно се държи. Вътрешно си помисли, че е или смешно, или дразнещо. След известно време той каза с мрачен тон: "Все още ли помниш, че имаме семейна вечеря след няколко дни?" "Спомням си. Дори си поставих напомняне на телефона." Сюзън плъзна мобилния си телефон, за да го докаже. "Планираш ли да се облечеш така, за да посетиш свекърва си? Дори да не те е срам, мен ще ме е!" "Но аз винаги съм се обличала така." Сюзън имаше невинно изражение на лицето. За момент Джулиан остана без думи и самочувствието му беше разклатено. Преди това той умишлено се беше насилвал да игнорира всичко за Сюзън, така че не беше осъзнал това. "Това беше миналото, но това е настоящето! Майка ми не каза ли да се грижа за мен? Ако се облечеш така, как може да повярва, че сме в добри отношения? Ще ти дам почивен ден утре. Моля те, иди да си купиш прилични дрехи. Всяка от тях не трябва да струва по-малко от 10 000 долара! Също така, иди да си вземеш бижута", заплаши Джулиан, "Ще проверя касовите бележки утре. Ако общата сума е по-малка от 10 милиона долара, свършено е с теб." "Десет... десет милиона!" Челюстта на Сюзън увисна при звука на цифрата. "Бижутата са важни. Не забравяй да си купиш нещо, което ще ме накара да се гордея. Ако ме засрамиш на семейната вечеря, мъртва си." Джулиан ѝ пъхна картата по заплашителен начин. "Добре..." Сюзън се мъчеше да приеме картата. "Но..." "Без но. Решено е!" Джулиан я прекъсна. "Тогава... какво да облека утре сутринта?" Сюзън го погледна с невинен поглед. "Ти изхвърли всичките ми дрехи!" Джулиан не знаеше какво да каже. Следователно, личният асистент на Джулиан получи полунощна мисия да купи дрехи за съпругата на CEO. На следващата сутрин, преди да отиде на работа, Джулиан ѝ напомни: "Спомни си какво казах. Не ме виждай, ако не можеш да похарчиш 10 милиона долара. Уредил съм шофьора, Алфред, да те следва днес, така че по-добре да похарчиш парите!" "Добре." Сюзън почувства, че я заболява глава. 10 милиона долара! Как можеше да похарчи всичко това за един ден?