Лука гледаше в очите на Сюзън без никакво изражение. В погледа му дори се четеше леко отвращение. Сюзън се почувства сякаш току-що я бяха хвърлили в леденостудена вода, замразяваща сърцето ѝ. Тя знаеше, че Лука се държи така с нея, защото вече не я помни. Въпреки това, болката в сърцето ѝ беше невероятно реална в този момент. Тя се пребори със сълзите си и погледна Лука упорито. "Ами ако откажа да се извиня?" Лука изсумтя. "Съветвам те да ме слушаш. В противен случай, семейство Дженкинс..." "Какво ще направи семейство Дженкинс? Председателю Дженкинс, поемате огромен ангажимент," прекъсна ги студен глас. Лука Дженкинс беше изненадан, когато се обърна и видя Джулиан Шоу да стои зад него апатично. "Джулиан Шоу?" Въпреки това, Джулиан го игнорира и се приближи до Сюзън. Той видя объркването ѝ и очите му сякаш горяха. "Глупава жена, не знаеш ли как да се предпазиш, когато някой те плиска с нещо?" извика Джулиан. Сюзън беше изненадана. След малко тя каза тихо: "Аз... нямах време да се предпазя..." "Нямаше време да се предпазиш? Тогава, не знаеш ли как да отвърнеш?" Джулиан изсумтя и изведнъж взе чашата с кафе пред Сюзън и хвърли съдържанието ѝ по Манди. Никой не би предположил, че Джулиан Шоу би направил нещо подобно. За миг Манди беше оплискана от главата до петите. Първоначално беше зашеметена, след което изпищя: "Косата ми! Вложих толкова усилия в косата си! Чантата ми, дрехите ми..." Манди енергично забърса дрехите си със салфетка. "Видя ли? Така се плиска някого!" Джулиан погледна Сюзън назидателно. Докато той все още кипеше от досада, Сюзън осъзна, че вече не се страхува от него. Тя изсумтя и дори се засмя. "Да, видях!" "Глупава жена, ще те убия, ако отново се окажеш губеща." Изражението на Джулиан сякаш се подобри при вида на усмивката на Сюзън, но той все още изглеждаше сериозен, когато ѝ помогна да се изправи. "Чакай, Джулиан, какво означава това?" Лука игнорира Манди, която се суетеше наоколо. Той погледна Джулиан, който държеше ръката на Сюзън, и необяснимо недоволство се надигна в сърцето му. "Какво означава това?" Джулиан се подсмихна. "Опитваш ли се да ме спреш да предприема действия, след като тормозиш моята жена?" В този момент той дръпна Сюзън настрани притежателно. В миналото, когато внезапно правеше такъв интимен жест, Сюзън подсъзнателно би се съпротивлявала. Този път тя просто се облегна тихо в обятията му. Лука внезапно се почувства раздразнен и разтърка стиснатия си юмрук. "Дори и да си Джулиан Шоу, не можеш да правиш каквото си искаш." С насмешка, Джулиан каза арогантно: "Правя каквото си искам. Можеш ли да ме контролираш?" Неразумното му отношение ядоса и Лука, и Манди. "Опасявам се, че днешното събитие беше недоразумение. Както виждате, имам приятел. Така че, няма такова нещо като аз да си падам по г-н Дженкинс. Що се отнася до клеветата на г-ца Адамс по мой адрес, и на мен ми е любопитно," каза Сюзън тихо. "Моята Сюзън си пада по Лука Дженкинс?" Изражението на Джулиан беше изпълнено със сарказъм. "Каква международна шега е това? Бих ли, Джулиан Шоу, загубил от жиголо?" Лука беше обиден, докато поглеждаше Манди изпод вежди. Тя трескаво избягваше погледа му и той присви очите си мигновено. "Искам да знаете, че сте обидили моята жена. Не си мислете, че този проблем е приключил..." "Джулиан, да вървим." Сюзън леко дръпна ръката на Джулиан, преди той да изсумти и да си тръгне с нея. В кафенето Лука гледаше надолу към Манди с покровителствена светкавица в очите си. За първи път се усъмни дали тя наистина е толкова наивна, колкото се представя. Усещайки скептичния му поглед да я анализира, Манди се паникьоса и лицето ѝ беше бледо като платно. "Лука, тази жена, тя... тя наистина каза това. Аз..." Лука я погледна и след това внезапно се усмихна топло. "Не се притеснявай. Определено ти вярвам." Виждайки обичайния топъл поглед на Лука, Манди въздъхна с облекчение и каза: "Лука, този Джулиан е наистина неразумен." "Не е добре да имаме вражда със семейство Шоу заради такъв малък въпрос. Да отидем да се преоблечем първо," каза Лука учтиво. "Хм." Манди хвана ръката му радостно. Тя умишлено беше довела Лука да се срещне със Сюзън, за да види дали той наистина я е забравил. Тя беше много доволна от резултата. Лука Дженкинс принадлежеше само на нея. Той погледна радостната Манди, но очите му съдържаха дълбока усмивка. "Сюзън... коя е тя?" Защо, когато видя тъжното ѝ лице, сърцето му почувства следа от необяснимо объркване? Трябва ли да проучи дали има нещо зад това? Ядосан Джулиан блъсна Сюзън в колата. След това запали двигателя. Сюзън крадешком го погледна. "Джулиан, не си ли тръгна току-що? Защо се върна?" Темпераментът му се повиши още повече. Как би могъл да знае защо е пожертвал една хубава вечер заради тази глупава жена? Очевидно беше отишъл да вземе някого, но глупаво се беше върнал в кафенето. В такъв случай, той не искаше Сюзън да знае, затова повдигна вежда. "Трябва ли да докладвам къде съм бил? Не може да си мислиш, че съм дошъл специално заради теб, нали?" Тя бързо поклати глава. "Не, не мислех така. Просто исках да кажа... благодаря." "Няма нужда да ми благодариш. Просто не ме излагай следващия път," отвърна Джулиан студено. "Добре," отговори Сюзън послушно. След като известно време гледаше през прозореца на бързо движещата се кола, тя попита: "Джулиан, къде отиваме?" "Вкъщи! Искаш ли да излезеш с тези изцапани с кафе дрехи?" отговори той студено. "Аз..." Сюзън сви устни и внимателно каза: "Джулиан... ти... ядосан ли си?" "Ядосан?" Джулиан се подсмихна. "За какво има да се ядосвам? Ядосан, че виждаш стария си любовник зад гърба ми? Или ядосан, че дори не можеш да избегнеш да бъдеш оплискана с чаша кафе? Сюзън, мислиш ли, че си толкова важна, че да се ядосвам заради теб?" Отношението му към нея беше много студено и думите му бяха пронизващи. Ако беше преди, Сюзън би навела глава и не би посмяла да обясни. Въпреки това, тя внезапно почувства, че той не е толкова студен, колкото изглежда.