– Къде да отидем, госпожо? – поздрави я Алфред, шофьорът. – Първо да отидем в бижутериен магазин. – Сюзън помисли малко, преди да признае: – Всъщност не съм много запозната с тях. Просто ме закарайте до най-добрия бижутериен магазин. – Да, госпожо. След миг колата спря пред входа на бижутериен магазин, който беше изискано реновиран. Шофьорът изчака отвън, докато Сюзън влезе сама. Персоналът посрещна елегантната жена топло. Виждайки колко е нерешителна, служителката пое инициативата и каза: – Какъв вид бижута бихте желали, госпожо? Имате ли нужда от моята помощ? Сюзън отговори бързо: – Кое е най-доброто нещо тук? Ако купуваше за себе си, дори нямаше да обърне внимание на бижута, чиято цена беше над четири цифри. Въпреки това, при мисълта за заплахата на Джулиан сутринта, Сюзън нямаше друг избор, освен да избере нещо скъпо. – Най-доброто ли? – Очите на служителката светнаха, докато очакваше скъпа сделка. – Госпожо, моля, дайте ми минута. Тя бързо извади три различни вида бижута. Първото беше огърлица от син сапфир. Служителката представи: – Тази огърлица е направена от най-добрите сини сапфири, изваяни от най-добрия международен майстор. И изработката, и материалите са първокласни. Струва 1,3 милиона долара. – 1,3 милиона долара! – Сюзън беше моментално зашеметена и не можеше да повярва на това, което току-що чу. Как може малка огърлица като тази да струва всъщност 1,3 милиона долара? Усмивката на лицето на служителката мигновено изчезна. Дали не се е объркала относно покупателната способност на жената, стояща пред нея? – А другите две? – Сюзън продължи да пита, въпреки че беше шокирана от цената на огърлицата. – Тази гривна от хетиански нефрит е 1,9 милиона долара. Този цял комплект от златна украса за глава е 1,5 милиона долара – отговори служителката, тъй като имаше чувството, че Сюзън просто пита така, за да пита. – Ако е така, тогава… – Госпожо, тези три бижута са най-добрите в нашия магазин. Ако не ги купувате, ще трябва да ги върна – каза студено служителката. Сюзън се намръщи. Искаше да ги купи всичките, но искаше да знае повече предварително. Въпреки това, отношението на служителката я направи нещастна. Сюзън се канеше да каже нещо. Внезапно се чу подигравателен глас. – О, не е ли това Сюзън? И ти ли си тук, за да разглеждаш бижута? Когато Сюзън погледна, видя Манди, вкопчена в Люк, да я гледа снизходително. Още веднъж пътищата им се пресякоха. Сюзън беше объркана. Поговорката „къде другаде не биха могли да се срещнат“ пасваше точно на картината. – Здравейте, господин Дженкинс и госпожице Ейнсли. – Служителката очевидно разпозна и двамата и им се усмихна сладко. – И двамата сте тук за вашите сватбени бижута, нали? Имаме нови продукти, които определено ще ви задоволят. Манди погледна към рафта. – Тази огърлица от син сапфир изглежда хубаво. – Госпожице Ейнсли, имате безупречен вкус. Тази огърлица… – Почакайте. – Сюзън се намръщи. – Аз попитах първа за тази огърлица. Въпреки че служителката имаше доста лошо отношение, Сюзън все още трябваше да купи малко бижута, тъй като не можеше да се притеснява да посети друг магазин. Тя възнамеряваше да купи и трите бижута. – Ти? – Манди я погледна с насмешка. – Можеш ли да си го позволиш? След това тя сви устни. – А, да, вярно, имаш Джулиан Шоу, но нито една от приятелките на Джулиан не издържа повече от седмица. Или трябва да кажа, току-що ли те зарязаха? Всички знаят, че Джулиан е щедър. Сигурно си получила голяма сума пари от раздялата, нали? Тц, тц, тц, това са трудно спечелените ти пари. Ако бях на твое място, щях да ги похарча разумно. Люк леко се намръщи на киселото лице на Манди, което не беше приятна гледка. – Манди, добре съм. Тъй като тя попита първа, просто ще изчакаме нашия ред. Сърцето на Манди потъна при вида на Люк, който беше разстроен. Тя го хвана за ръка с обич и изхленчи: – Люк, тя ме обиди преди и дори накара Джулиан да ме залее с кафе. Все още съм ядосана за това! Докато изучаваше красивото й невинно лице, намръщването на Люк се облекчи, докато каза: – Това е друг случай. Не бъди толкова непостоянна. Една черта на мрачност проблесна през очите на Манди. Очевидно Люк беше забравил за Сюзън, но защо я защитаваше в този момент? Възможно ли е… Не, беше невъзможно. Тя го беше тествала в кафенето преди и Люк беше напълно забравил Сюзън. Ако беше така, тогава Люк сигурно е мислил, че тя е прекалила. Тя харесваше Люк от години и нямаше да позволи на Сюзън, която вече не беше заплаха, да унищожи имиджа й в сърцето на Люк. Манди бързо се усмихна. – Люк, просто много харесвам тази огърлица от син сапфир. Чувствам, че тази огърлица ще подхожда идеално на сватбената ми рокля. Знаеш колко важна е една сватба за едно момиче, нали? Аз… Люк въздъхна и я погледна с обич. – Почакай. Той се приближи до Сюзън и попита спокойно: – Госпожице Шелби, Манди много харесва синята огърлица. Готова ли сте да се откажете от нея? Сюзън стисна чантата си здраво и погледна Люк. – Твоята сватба… – Нашата сватба е следващия месец. Тъй като Манди толкова много харесва огърлицата, госпожице Шелби, можете ли да ни помогнете? – помоли той учтиво. Сюзън имаше необяснимо чувство. Веднъж бяха обещани един на друг и се бяха заклели докато смъртта ги раздели. Сега обаче той стоеше пред нея и казваше, че ще се жени, но тя не беше булката. В този момент тя загуби всякакъв интерес към бижутата. – Госпожице Шелби? – каза Люк. Сюзън сви устни и каза тихо: – Вече не искам огърлицата. Люк... Желая ти щастие. Люк беше изненадан колко проницателна беше Сюзън и кимна: – Благодаря ти. Люк бързо купи огърлицата и я даде на Манди. – Скъпи, ти си най-добрият! – Манди се усмихна триумфално, докато се повдигна на пръсти, за да даде на Люк целувка по бузата. Внезапният й интимен жест го зашемети. Не беше възможно да се определи изражението на Сюзън, тъй като очите й бяха сведени надолу. Тънкото й тяло изглеждаше изключително крехко. Сърцето на Люк внезапно се сви. Той не знаеше защо открадна поглед към Сюзън подсъзнателно или защо сърцето му ще се свие толкова рязко. – Госпожице, другите два артикула… – Служителката в магазина погледна Сюзън, която беше загубила всякакъв интерес да купува каквото и да било и просто искаше да напусне магазина. – Не ги искам – каза тя тихо, след което се обърна, за да си тръгне. Служителката се изсмя моментално и каза под носа си: – Просто признайте, че сте бедна. Не е нужно да се преструвате на друго.