— Какво? — Черил вдигна глава с проблясък на шок в очите. Нима вече няма нужда да снима рекламата? Тя беше отделила толкова време, за да получи тази реклама. — Джулиан, аз… — Бидейки послушното създание, което беше, тя бързо отговори: — Признавам, че това беше моя грешка. Тази реклама… — Можеш да си вървиш сега. — Джулиан отказа да изслуша обяснението ѝ. — Аз… — Неохотно, тя не разбираше грешката, която я беше довела до тази изнервяща ситуация. — Да повторя ли? — Очите на Джулиан проблеснаха с опасен блясък. Черил стисна зъби и не се осмели да каже нищо, взе чантата си и си тръгна. Джулиан погледна Сюзън с безпокойство и се приближи. — Боли ли те? Сюзън поклати глава и го погледна замаяно. — Ти… Защо…? — Подобно на Черил, тя не можеше да разбере защо той току-що беше направил такъв скандал. За нейно добро ли беше? Въпреки това, Сюзън никога не би била толкова самовлюбена. Виждайки съмненията ѝ, той се изсмя подигравателно: — Какво? Мислиш, че се ядосах заради теб? — Не мисля така. — Тя изглеждаше спокойна. Със сериозен тон думите, които излязоха от устата на Джулиан, бяха несъчувствени. — Точно така. Най-нетърпимият аспект на една жена е несподелената любов. Причината, поради която наказах Черил Йънг, е, че прекрачи границите си! Ти си моя съпруга, господарката на семейство Шоу. Коя е тя, че да те ругае и бие!? Затова защитавах достойнството и лицето на семейство Шоу. Не е заради теб, ясно ли е? — Разбирам. — Сюзън кимна послушно. Не можеше да не се замисли защо не беше защитил достойнството и лицето на семейство Шоу, когато тя масажираше Черил. Въпреки това, Джулиан винаги беше непредсказуем, затова не си направи труда да пита, в случай че го провокира. Податливият отговор на Сюзън допълнително разпали гнева на Джулиан. Той пое няколко дълбоки вдишвания. Решението му да не се прибира вкъщи беше правилно. В противен случай това щеше да съкрати живота му с няколко години. Джулиан изсумтя. — Късно е и нямам какво друго да ти кажа. Време е за сън! — Добре — отговори Сюзън веднага, — Джулиан, можеш да спиш в главната спалня. Аз ще взема стаята за гости. — Стаята за гости? — Той я задържа и каза: — Ние сме женена двойка. Необходимо ли е да спим в отделни стаи? Не поемаше ли ти инициативата току-що? Твърде късно е да се преструваш на невинна девица. — Аз… — Сюзън стисна зъби и наведе глава. — Разбирам. Въпреки че очакваше тази плаха реакция, Джулиан вече съжаляваше за решението си. Тази жена беше като коте, свито в ъгъл. Под лунната светлина лицето ѝ беше изключително красиво. Сюзън очевидно беше малко нервна. Сърцето ѝ биеше лудо и дишането ѝ беше плитко. Джулиан се замисли дълбоко. Ако я искаше, тя нямаше да го отблъсне. Въпреки това, при мисълта за бледото лице на Сюзън, докато лежеше под него, той загуби всякакъв ентусиазъм. Той копнееше за нея от дълго време. Беше толкова дълго, че дори му беше трудно да повярва. Въпреки това, стига да си помислеше, че има друг мъж в сърцето ѝ, егото на Джулиан му забраняваше да предприеме каквото и да е действие. В средата на нощта, въпреки че беше нервна, Сюзън бавно заспа от изтощение. Джулиан се обърна да я погледне със сложен поглед. След това протегна ръка и искаше да докосне лицето ѝ. Изведнъж тя издаде стон и той дръпна ръката си моментално. Не обичаше да бъде губещата страна в една връзка. Докато я обичаше, тя обичаше друг мъж. В такъв случай той щеше да запази любовта си към нея в тайна. „Сюзън, ти не ме обичаш, но не мога да те пусна. Добре е, че и двамата се измъчваме един друг.“ На следващия ден в Lanyard Construction. Точно когато Сюзън се канеше да седне в офиса, изведнъж огромен букет цветя се появи пред нея. — Уау! — В офиса настъпи внезапна суматоха. Преди Сюзън да успее да реагира, зад букета цветя се появи красиво лице. Беше нейният колега, Чанс Хамилтън. — Сюзън, харесвам те. Ще бъдеш ли моя приятелка? — Чанс я погледна нежно. Това ли беше… признание? Сюзън беше зашеметена. Това… това беше първият път, когато някой беше изразил любовта си към нея! Дори в предишната ѝ връзка с Люк Дженкинс, тя беше поела инициативата. Що се отнася до Джулиан Шоу, не бяха необходими повече обяснения. В този момент тя всъщност беше трогната от признанието. За съжаление обаче отказът беше неизбежен. Тя се усмихна и каза: — Съжалявам, казах ти преди, че съм омъжена. — Сюзън, наистина ли мислиш, че ще повярвам на това извинение? — Чанс беше пълен с увереност. — Ако наистина си омъжена, защо не носиш пръстен? — Защото не съм свикнала с него. — Добре, ще го преглътна, но сега, след като работиш тук повече от година, защо съпругът ти никога не се е появявал? Дори в няколкото пъти, когато компанията организираше събития, на които можеше да доведеш семейството си, той никога не дойде. — Чанс очевидно беше подготвен с отговорите си. — Той… той е интроверт и не обича да се среща с хора. — Сюзън просто му даде извинение. Чанс се засмя. — Сюзън, не е нужно да измисляш повече истории. Дори да имаш съпруг, обещавам, че ще те обичам повече от него! В днешното общество, дори да си омъжена, това не означава, че не можеш да се разведеш. Надявам се, че ще ме обмислиш! Чанс смяташе, че съпругът, който Сюзън спомена, е просто примамка. Затова смяташе, че ще успее да я ухажва, тъй като не беше грозен и произхождаше от прилично семейство. — Съжалявам, аз наистина… — Сюзън го отхвърли още веднъж. Изведнъж погледът ѝ се присви и тя замълча. Внезапното ѝ мълчание накара Чанс да се засмее. — Сюзън, свършиха ли ти идеите да ме отхвърлиш? Защо не… — Какво оживено утро си прекарвате — разнесе се студен глас. Зашеметен, Чанс се обърна и видя Джулиан да стои там без никакво изражение. — За какво говорите? И аз бих искал да чуя за това — каза Джулиан. Чанс се похвали за опитите си да ухажва Сюзън, тъй като нямаше от какво да се срамува. Със смях той обясни: — Господин Шоу, ухажвам Сюзън, но тя каза, че е омъжена. Тя е в компанията повече от година, но съпругът ѝ никога не се е появявал. Според мен той или не съществува, или е отшелник. Господин Шоу, можете ли да помогнете да посъветвате Сюзън… Чанс не забелязваше нарастващата сърдитост на Джулиан, докато продължаваше да бърбори щастливо. Сюзън не издържа повече, затова дръпна ризата на Чанс. — Сюзън, какво има? Приемаш ли ме? — Чанс я погледна изненадано.