Зик не очакваше тя да се съгласи толкова решително. "Ти..." Селесте протегна ръка и каза: "Благодаря ти, че се грижеше за мен през всичките тези години." Зик още не се беше възстановил от изненадата си, но въпреки това протегна ръка да се ръкува с нея. "Няма за какво." След това Селесте си събра нещата и си тръгна. Зик все още беше в недоумение, докато Селесте се отдалечаваше. "Защо се разсейваш?"