Когато Селест Родригес пристигна на летището в Андостан, беше вече след 21:00 часа. Беше нейният рожден ден. Затова, когато включи телефона си, получи куп пожелания от колегите и приятелите си. Но съобщение от съпруга ѝ, Тревър Флеминг, нямаше. Усмивката на Селест избледня. Когато стигна до вилата, беше вече след 22:00 часа. Хана Линд, икономката, се стресна, когато я видя. "О, госпожо Флеминг… Защо сте тук?" "Къде са Тревър и Джо?", попита Селест. "Господин Флеминг още не се е върнал, а госпожица Флеминг е в стаята си и играе", отговори Хана. Селест подаде багажа си на Хана. Когато се качи горе, видя Джордин да носи пижама и да седи на масата си, играейки си с нещо. Беше толкова съсредоточена, че дори не забеляза, че някой е влязъл в стаята. "Джо?", извика Селест. Джордин обърна глава, когато я чу. С щастлив тон поздрави: "Мамо!" След това се върна към заниманието си. Селест се приближи и прегърна Джордин. Току-що беше целунала Джордин по бузата, когато малката я отблъсна. "Мамо, сега съм заета." Бяха минали два месеца, откакто Селест видя Джордин за последен път. Толкова много ѝ липсваше, че никое количество целувки не ѝ се струваше достатъчно. Искаше да поговори с Джордин. Но като видя колко е съсредоточена Джордин, Селест реши, че не трябва да прекъсва ентусиазма ѝ. "Джо, правиш ли огърлица от миди?" "М-хм!" Когато Селест попита за това, Джордин видимо се оживи. "След седмица е рожденият ден на Уин. Това е подаръкът за рождения ден, който татко и аз подготвяме за нея. Внимателно полирахме тези миди с инструменти. Не са ли хубави?" Гърлото на Селест се сви. Преди да успее да каже каквото и да било, тя чу Джордин, с гръб към нея, щастливо да казва: "Татко дори подготви подарък по поръчка за Уин. Утре…" Селест почувства пробождане в гърдите си и не можа да се сдържи повече. "Джо… Спомняш ли си, че днес е рожденият ми ден?" "А? Какво?", Джордин я погледна, след което бързо погледна надолу към низа с мъниста в ръцете си. Тя се оплака: "Мамо, не ми говори. Объркваш ми реда на мънистата…" Селест пусна Джордин и не каза нищо повече. Тя стоя там дълго време, но Джордин нито веднъж не я погледна. Накрая Селест сви устни и напусна стаята без дума. Когато Хана я видя, тя каза: "Току-що се обадих на господин Флеминг. Той каза, че има нещо да прави тази вечер и ти каза да си починеш първо." "Разбирам." Селест тихо призна думите ѝ. Докато мислеше за това, което Джордин току-що беше казала, тя спря за малко и се обади на Тревър. Мина доста време, преди той да отговори, тонът му беше безразличен, както обикновено. "Зает съм. Да поговорим утре…" "Тревър, кой ти звъни толкова късно?" Беше гласът на Уин. Селест стисна телефона си по-силно. "Нищо важно", отговори Тревър на въпроса на Уин. Преди Селест да успее да каже каквото и да било, Тревър вече беше затворил. Двамата не се бяха виждали от два или три месеца и тя най-накрая беше стигнала до Андостан. Не само че не се прибра у дома, за да я види, но дори нямаше търпението да завърши един телефонен разговор с нея. След толкова много години брак, той винаги е бил такъв - студен, дистанциран и нетърпелив. Селест беше свикнала с това. В миналото щеше да му се обади отново. След това търпеливо щеше да попита къде е и дали може да се прибере. Може би беше твърде уморена тази вечер. Затова изведнъж не ѝ се правеше това. На следващата сутрин Селест обмисли нещата и реши да се обади отново на Тревър. Имаше часова разлика от около 17 или 18 часа между Андостан и родната им страна. В Андостан днес беше нейният рожден ден. Тя не беше дошла в Андостан само за да види Джордин и Тревър. Надяваше се, че тяхното семейство от трима души може да прекара този специален ден заедно, като се нахранят. Това беше нейното желание за рождения ѝ ден за тази година. И все пак, Тревър не отговори на обаждането ѝ. Дълго време по-късно той изпрати съобщение: "Какво има?" Селест написа: "Имаш ли време на обяд? Да вземем Джо и да обядваме заедно като семейство." Тревър отговори: "Добре. Кажи ми адреса, когато се реши." Селест отговори: "Добре." След това нямаше повече съобщения от него. Той изобщо не си беше спомнил, че е нейният рожден ден. Въпреки че Селест беше психически подготвена, тя не можа да не почувства пробождане на разочарование. Тя се канеше да слезе долу, след като се изми, когато чу Джордин и Хана да разговарят. "Не се ли радвате, че госпожа Флеминг е тук, госпожице Флеминг?", попита Хана. Джордин каза: "Татко и аз вече обещахме да заведем Уин на плажа утре. Ако мама дойде, ще бъде толкова неловко. А мама е толкова зла. Тя винаги е нелюбезна към Уин…" "Госпожице Флеминг, госпожа Флеминг е вашата майка. Не трябва да казвате такива неща. Ще нараните чувствата ѝ, знаете ли?" "Знам, но татко и аз харесваме Уин повече. Не може ли Уин да бъде моя мама вместо това?" Хана не знаеше какво да каже на това. Каквото и да каза след това, Селест вече не можеше да го чуе. Тя беше отгледала Джордин сама. Но през последните две години, колкото повече време Джордин прекарваше с Тревър, толкова по-привързана ставаше към него. Когато Тревър дойде в Андостан, за да разшири бизнеса си миналата година, Джордин настоя да дойде с него. Селест не искаше и се надяваше Джордин да остане до нея. Но не можеше да понесе да види Джордин разстроена, така че се съгласи. Не очакваше това. Селест стоеше замръзнала на място, лицето ѝ беше бледо. Не можа да помръдне дълго време. И да си помисли, че беше оставила работата си настрана, за да дойде в Андостан с намерението да прекарва повече време с Джордин. Сега изглеждаше ненужно. Тя се върна в стаята си. След това преопакова подаръците, които беше донесла от вкъщи, и ги върна в куфара си. По-късно Хана се обади да каже, че е извела Джордин да играе и да се свърже с нея, ако нещо се случи. Селест седна на леглото, чувствайки се празна и изгубена отвътре. Тя беше изоставила работата си и беше предприела това пътуване, само за да открие, че никой не я иска тук. Пристигането ѝ не беше нищо друго освен шега. След дълго време тя напусна вилата. Безцелно се скиташе из тази чужда, но позната страна. По обяд си спомни, че е планирала да обядва с Тревър и Джордин. Като си спомни какво беше чула сутринта, тя се поколеба дали да се прибере и да вземе Джордин. Тогава внезапно получи съобщение от Тревър, което гласеше: "Нещо се случи на обяд. Обядът се отменя." Селест се взира в съобщението, без да е изненадана. Тя беше свикнала с това. В света на Тревър работата, приятелите и всичко останало бяха по-важни от нея, съпругата му. Плановете, направени с нея, винаги се отменяха по негова прищявка, без да се зачитат чувствата ѝ. Разочарована ли беше? Може би щеше да бъде в миналото. Сега просто се чувстваше вцепенена и не можеше да почувства нищо повече. Селест беше в пълна загуба. Беше изминала целия този път развълнувано, само за да бъде посрещната с безразличие както от Тревър, така и от Джордин. Преди да се усети, тя се беше возила до ресторант, който тя и Тревър често посещаваха. Точно когато се канеше да влезе, видя Тревър, Уин и Джордин да седят заедно вътре. Уин седеше близо до Джордин от една и съща страна. Тя разговаряше с Тревър, докато си играеше с Джордин. Джордин, с щастливо размахващи се крака, си играеше с Уин и дори се наведе, за да яде сладкишите, от които Уин беше отхапала. Тревър се усмихна, докато сервираше храна и на двете. Погледът му никога не напускаше Уин, сякаш тя беше единствената, която можеше да види в очите си. И така, това имаше предвид Тревър, когато каза, че нещо се е случило. Това беше дъщерята, която беше носила в утробата си в продължение на десет месеца и почти беше загубила живота си, за да я роди на този свят. Селест се засмя без чувство за хумор. Тя стоеше там и гледаше дълго време. Накрая се обърна и си тръгна. Обратно във вилата, Селест подготви споразумение за развод. Тревър беше нейната тийнейджърска мечта, но той никога не я беше виждал или обръщал внимание на нея. Ако не беше онази случайна нощ и натискът от дядо му, Арнолд Флеминг, Тревър нямаше да се ожени за нея. В миналото тя наивно вярваше, че ако работи достатъчно усилено, той в крайна сметка ще я признае и ще я види. За съжаление, реалността беше сурова и нанесе жесток удар върху нея. Бяха минали почти седем години, така че беше време да се събуди. След като постави споразумението за развод в плик и инструктира Хана да го предаде на Тревър, Селест завлече куфара си до колата и каза на шофьора: "До летището."