Двете колежки до Селесте крадешком поглеждаха към Уин и набързо се отдръпнаха, притискайки се към стената. Уин забеляза Селесте също, но бързо отмести поглед. Изражението ѝ беше безразлично и тя се държеше така, сякаш Селесте не съществува. Тя влезе в асансьора, заобиколена от мениджърите. Когато вратите на асансьора се затвориха, двете колежки на Селесте въздъхнаха облекчено, преди да подновят развълнувания си разговор. "Сигурно е приятелката на господин Флеминг, нали? Уау, тя е зашеметяваща! Виж всички тези дизайнерски марки - това, което носи, сигурно струва цяло състояние! Както се очаква от някой от богато семейство. Тя е толкова уверена и уравновесена. В сравнение с нас, обикновените хора, тя е на друго ниво!" "Точно така!" Те се обърнаха към Селесте и попитаха тихо: "Какво мислиш ти, Селесте?" Свеждайки очи, Селесте отговори леко: "Да, права сте." Уин всъщност беше извънбрачната дъщеря на Харви Локет, биологичният баща на Селесте. Е, терминът "извънбрачна" не беше съвсем точен, след като настъпиха някои промени. Когато Селесте беше на осем години, Харви не искаше да остави Уин и майка ѝ да страдат повече. Той настоя да се разведе с майката на Селесте, Изабел Родригес, за да се ожени за майката на Уин. След развода Селесте живееше с психически нестабилната Изабел. Те останаха с баба ѝ, Бети Клайн, и чичо ѝ, Иван Родригес. През годините компанията на Иван западна, докато бизнесът на семейство Локет процъфтяваше. Говореше се, че за да компенсира трудностите в детството на Уин, Харви не е пестил средства, за да ѝ осигури най-доброто от всичко. Така той инвестира сериозно в нейното възпитание. И Уин не се оказа разочарование. Всъщност тя се отличи. Някогашната извънбрачна Уин се превърна в законна наследница. Тя излъчваше въздух на богатство и изтънченост, който надминаваше дори този на Селесте, когато тя беше законната наследница. Селесте си мислеше, че това ще бъде единствената ѝ среща с Уин и че пътищата им няма да се пресекат отново. И все пак съдбата сякаш беше благосклонна към Уин. Селесте и Тревър бяха израснали заедно. Но колкото и да се стараеше, той никога не я забелязваше. От момента, в който срещна Уин, той се беше влюбил напълно в нея. "Добре ли си, Селесте?" Колежките ѝ забелязаха бледото ѝ лице и се притесниха. Връщайки се в реалността, Селесте отговори: "Добре съм." Тя и Тревър скоро щяха да се разведат. Кого обичаше той, вече не я засягаше. В този ден Селесте не се задълбочи в мислите си за Тревър или Уин. Тя работеше извънредно до почти 21:00 часа. Точно когато приключваше със задачите си, телефонът ѝ звънна. Най-добрата ѝ приятелка, Лоти Круз, се обади, за да каже, че е пияна и се нуждае от Селесте да я вземе от ресторант. Селесте приключи работата си, взе ключовете за колата си и напусна офиса. 20 минути по-късно тя пристигна в ресторанта. Докато вървеше към входа, тя видя малко момиченце да излиза от паркинга. Страничният профил на детето я накара да спре - това беше Джордин! Селесте си помисли: "Защо е тук? Тя трябва да посещава училище в Андостан. Възможно ли е да се е върнала в страната с Тревър?" Въпреки че нямаше достъп до поверителни фирмени документи, тя знаеше, че работата на Тревър в Андостан все още продължава и ще отнеме време да приключи. Тя беше предположила, че завръщането му е кратко пътуване, за да се справи с някои въпроси. Така че не очакваше Джордин също да се е върнала. Съдейки по факта, че беше видяла Тревър по-рано през деня, те трябва да са се върнали поне преди ден. Въпреки това Джордин не ѝ се беше обадила, за да ѝ каже, че са се върнали. Стискайки чантата си здраво, Селесте наблюдаваше весело подскачащата фигура на Джордин и я последва тихо. Когато стигнаха до ъгъл в лобито, Уин се появи в края на коридора, придружена от няколко приятели на Тревър. Селесте бързо се отдръпна настрани, за да не бъде видяна. От скришното си място тя чу Джордин да извика щастливо името на Уин и да се затича към нея. Тя се хвърли в обятията на Уин развълнувано. Селесте седна на близкия диван, позиционирайки се зад растение и облегалката на стола, за да остане незабелязана. "О, боже! Не знаех, че и ти си се върнала в страната", възкликна Уин. "Разбира се! Татко и аз много ти липсвахме, Уин. Татко приключи работата си по-рано, само за да ме върне. Върнахме се в деня преди рождения ти ден, за да не го пропуснем. Това е огърлицата, която татко и аз направихме за теб. Честит рожден ден, Уин!", отговори Джордин ликуващо. "Уау, ти и Тревър сте направили това? Сигурно е било толкова много работа. Ти си невероятна, Джо. Толкова много ми харесва. Благодаря ти!", отговори Уин благодарно. "Важното е, че ти харесва." Джо се сгуши в Уин, тонът ѝ беше нежен. "Мина цяла седмица, откакто те видях, Уин. Толкова много ми липсваше. Ако не ти се бях обаждала всеки ден, нямаше да издържа в Андостан..." "И ти ми липсваше, Джо." Точно тогава се приближиха стъпки отстрани. Селесте замръзна, защото знаеше, че това е Тревър. Дори без да го вижда, можеше да разбере по звука на премерените му стъпки. След близо седем години брак с него, през които го беше чакала ежедневно, можеше да разпознае стъпките му навсякъде. Те бяха стабилни и спокойни, подобно на неговото поведение. Дори и с близки роднини, Тревър поддържаше спокойно и резервирано поведение, сякаш нищо не можеше да го разклати. Поне това беше, в което някога беше вярвала - докато Уин не се появи на сцената. Изтръгвайки се от мислите си, Селесте чу Джордин да извика: "Татко!" Приятелите на Тревър също го поздравиха. Той ги поздрави накратко, преди да се обърне към Уин и да каже: "Честит рожден ден." Уин се усмихна и отговори: "Благодаря ти." "Татко, не приготви ли друг подарък за рожден ден на Уин? Дай ѝ го вече!", подкани Джордин. Групата замълча, преди един от приятелите на Тревър да се засмее и да щипне бузата на Джордин. "Това е специалният подарък на баща ти за Уин. Вероятно ще ѝ го даде по-късно насаме. Нека не се намесваме." Останалите се засмяха знаещо. Тревър каза: "Вече ѝ го дадох." "А? Кога?", попита Джордин, след което се намръщи. "Отиде да видиш Уин без мен отново, нали? Хмф!" Групата се засмя отново, докато Селесте си спомни посещението на Уин във Fleming Group по-рано през деня. Сигурно тогава ѝ е дал подаръка. Уин се усмихна срамежливо и каза: "Нека спрем да стоим наоколо и да се качим горе." Докато стъпките им заглъхваха, Селесте седеше замръзнала, умът ѝ беше празен. Гърдите ѝ боляха, сякаш бяха набодени от хиляди игли. И все пак в крайна сметка се овладя и тихо влезе в асансьора, за да вземе Лоти. Частната стая, в която беше Лоти, се оказа на същия етаж като частната стая, където Уин и Тревър се събраха с приятелите му. Докато Селесте помагаше на Лоти да влезе в асансьора, един от приятелите на Тревър, Майлс Куинтън, спря на място.