Приглушената светлина скриваше лицето на Матю, разкривайки единствено острите, но елегантни линии на силуета му. Исак го виждаше облегнат на дивана, с изпънати дълги крака, безразлично галещ зеленооката котка в скута си. Излъчваше аура едновременно на леност и отчужденост. "Седни," каза Матю, фиксирайки погледа си върху Исак, гласът му спокоен и командващ. Под втренчения поглед на Матю, Исак се чу