Атина присви очи, а студена усмивка заигра на устните ѝ, докато наблюдаваше сцената, разиграваща се пред нея. Мъжът, който правеше снимки, беше Лукас Харпър, а до него стоеше Зоуи Мъри – нейната победена съперница. Имаше и друг мъж с тях, някой, когото Атина не разпознаваше, но имаше същото самодоволно изражение на лицето си. Атина спокойно пристъпи настрани, заставайки защитно пред Клеър. „Какво правите тук?“ попита тя, с устойчив глас, без и следа от страх. Зоуи проблесна с ярка, но фалшива усмивка. „Атина, познаваме се от години. Сега, когато най-накрая си открила биологичните си родители, просто трябваше да дойда лично да те поздравя.“ Усмивката на Атина беше слаба, неразгадаема. Тя знаеше, че слуховете, че не е истинската дъщеря на семейство Кенеди, са се разпространили като горски пожар и всички, които ѝ завиждаха или я мразеха, с нетърпение чакаха да я видят да падне. Зоуи, която винаги я е смятала за конкуренция, не беше по-различна – готова да нанесе удар сега, когато щитът на привилегиите на Атина беше паднал. Но Атина запази мълчание, оставяйки ги първи да направят своя ход. Уесли, незапознат с истинските им намерения, ги поздрави топло. „Значи сте приятели на Атина! Приготвили сме обяд. Защо не се качите и не се присъедините към нас?“ „Татко, не съм близка с тях,“ прекъсна Атина, с непроменена усмивка. „Просто ме тормозят, така че не се чувствай длъжен да ги забавляваш.“ Усмивката на Уесли избледня и той се обърна към Зоуи и останалите със студен поглед. „Ако Атина не иска да ви вижда, ще съм благодарен, ако си тръгнете.“ Атина добави спокойно: „Татко, мамо, моля, качете се горе първи. Аз ще се погрижа за това и ще се присъединя към вас скоро.“ Лицето на Уесли стана сериозно. „Не, ти и майка ти трябва да се приберете първи. Аз ще се справя с това.“ Преди Атина да успее да каже каквото и да било, Зоуи се намеси силно: „Атина, как можеш да говориш така за нас? „До снощи беше разглезената дъщеря на семейство Кенеди, второто най-богато в Китмор Сити. Израсна в имение, возеше се в луксозни коли и имаше слуги на повикване. „Сега те изхвърлиха и си сведена до това да живееш тук като някакво бездомно куче. Дойдохме като твои приятели, носейки подаръци, а ти казваш, че не сме близки?“ Атина не трепна, тъй като беше виждала и чувала и по-лоши неща преди. Но Уесли и Клеър пребледняха от думите на Зоуи. Очите им се напълниха с вина и тъга, докато гледаха Атина, очевидно искаха да кажат нещо, но твърде се страхуваха да говорят. Зоуи, наслаждавайки се на момента, почувства извратено чувство на удовлетворение. Тя грабна кошницата с плодове от приятеля си и раздра опаковъчната хартия с подигравателна усмивка. „Г-н и г-жо Донован, обзалагам се, че никога не сте виждали плодове като тези преди. „Това са вносни боровинки, любимите на Атина. Те струват над 60 долара за половин килограм. Взехме ги само за нея. Тъй като тя не иска да ни качва горе, можете да вземете кошницата. В крайна сметка тя няма да може да си позволи лукс като този повече.“ Първоначалният план на Зоуи беше да заснеме новия дом на Атина и да го публикува онлайн, но след като видя окаяната жилищна сграда, тя я намери за толкова отблъскваща, че дори не искаше да стъпи вътре. Лицата на Уесли и Клеър се зачервиха от гняв, готови да избухнат. Преди да успеят да реагират, Лукас се включи с отвратителна усмивка. „Атина, имахме нещо специално, нали?“ „Снощи беше незабравимо. Не си ли остави дрехите и бельото в колата ми?“ изсмя се Лукас. „Дори обещах да те върна на Донованови, но ти просто изчезна от мен.“ В съзнанието му изникна споменът от предишната нощ, когато се беше возил в спортната си кола с часове, отчаяно търсейки Атина. Чак към зори той научи от прислужницата на семейство Кенеди, че се е прибрала преди полунощ. Споменът подхрани яростта му и той се зарече да превърне живота ѝ в ад, докато не започне да го моли да се върне при него. Думите на Лукас бяха много по-порочни от подигравките на Зоуи и досега се беше събрала малка тълпа от възрастни жители и деца, които шепнеха и сочеха Атина. „Това не е ли дъщерята на Уесли? Тази, която беше отвлечена като дете? Тя е толкова красива, но как може някой толкова млад да се забърка с мъж като този? Просто не е правилно,“ промърмори един жител. Друг се включи: „Чух, че богато семейство я е осиновило. Тя сигурно е свикнала да живее в лукс. Как ще се приспособи към скромния живот на Донованови?“ Забележките им бяха като игли, пронизващи сърцата на Уесли и Клеър, изпълвайки ги с болка. Клеър, трепереща от ярост, стисна юмруци и изгледа Лукас със сълзи в очите. „Ако продължаваш да клеветиш дъщеря ми, аз… аз няма да го позволя…“ запъна се тя, гласът ѝ трепереше от вълнение. Уесли мълчаливо запретна ръкавите си, готов да се изправи срещу Лукас. Но преди да успее да действа, Атина спокойно застана пред него. „Татко, мамо, моля ви, повярвайте ми. Мога да се справя с това. И двамата трябва да се приберете първо,“ каза тя, с спокоен и успокояващ тон. Уесли искаше да спори, да ѝ каже, че не може да се справи с тях сама, но решителността в очите ѝ го спря. В погледа ѝ имаше тиха сила, обещание, че не блъфира. Той осъзна, че трябва да уважи желанията на Атина. Хващайки ръката на Клеър, той прошепна: „Нека се качим горе и да наблюдаваме оттам. Ако има нужда от нас, ще помогнем да ги изгоним.“ Клеър погледна Атина, след това събралите се зяпачи, очите ѝ бяха пълни със сълзи. След момент тя кимна. „Добре.“ След като бяха в безопасност горе, Атина пристъпи напред с грация, усмивката ѝ беше спокойна и незагрижена. „Зоуи, дори и да живея тук сега, аз съм все още по-умна, по-красива и по-елегантна от теб. Колкото и да се опитваш, никога няма да се изравниш с мен.“ Думите ѝ прорязаха Зоуи дълбоко, точно където я болеше най-много.