Нея — Къде, по дяволите, е тя? — чувам Бета да крещи. Вече знаех, че Бета Кайл говори за мен, единствената слугиня в къщата. Изстенах и се изправих, взех коша за почистване и тръгнах с него. В момента, в който Бета Кайл ме видя, той се запъти към мен и ръката му ме удари по бузата. Не издадох звук. Годините опит са ме научили да си държа устата затворена през цялото време и да говоря само когато ми говорят, дори ако това, което ми причиняват, боли. — Алфа Трей и аз очакваме компания и ти все още не си почистила офиса, както ти беше наредено — изплю ми Бета Кайл. Кимнах с глава и ръката ми се стегна върху коша за почистване. Щеше да ми оправи деня, ако просто можех да намеря смелостта да го замахна към главата му. Устоях, той беше по-силен от мен и не исках да ме заключат за още една седмица без храна. Стомахът ме болеше достатъчно. — Опитваме се да направим добро впечатление на Алфа Дейн. Не разбираш ли колко е важно да се присъединим към неговата глутница?! Не отговарям, знам, че е трик, да се опита да ме накара да кажа нещо, за да може да си даде причина да ме накаже. Държах очите си надолу, за да не трябва да гледам лицето му. Алфа Дейн, бях чувала само слухове за него. Разменяха се думи между другите членове на глутницата, когато бях в стаята. От това, което събрах, той беше безмилостен мъж, Вълк, от когото другите се страхуваха. Той не се шегуваше и имаше най-голямата глутница. — Той е Алфа на Черната сянка, най-голямата глутница в света, нуждаем се от него! — продължава Бета Кайл. Но не ми казва защо. Никога не сме били нападани и никога не сме нападали никого, така че защо ни е нужна друга глутница, която да ни помогне? Той поставя ръцете си на раменете ми, забива ноктите си в изтъняващата ми кожа и ме обръща, рита ме по задника, докато ме бута към офиса. — Безполезен шибан Вълк — промърморва той, докато се отдалечава. Тихо затваряйки вратата, се облягам на нея, оглеждайки вече чистия офис. Нямаше нищо извън мястото си, изглеждаше напълно добре за среща с този така наречен мощен Алфа. Затваряйки очи, се свличам на пода. Мразех тази къща. Мислех, че когато навърша осемнадесет години, най-накрая ще мога да избягам, но четири години по-късно, ето ме още тук, робиня в собствения си дом. Извършвам всички мръсни задачи за брат ми, Алфа Трей и глутницата. Докато бившият ми партньор, Бета Кайл, се разхожда наоколо, напомняйки ми колко съм безполезна. Някой си прочиства гърлото и аз замръзвам, мислех, че съм сама. Навеждайки се напред, виждам красив мъж, седнал на стол, точно зад ъгъла. Крака, подпрян на коляното му, докато отпива от чаша алкохол. Късата му коса е тъмна, а очите му са дълбок малинов цвят, който не изглежда съвсем правилен. Те внезапно се преместват към мен и аз се хвърлям назад към вратата, докато сърцето ми бие лудо. — Това ли е начинът, по който поздравявате всички Алфи? — Дълбокият му глас кънти в стаята, има нотка на забавление в тона му. — Съжалявам — прошепвам, изправяйки се. — Аз... мислех, че съм сама. — Нямах представа кой е, но можех да почувствам силата, която излъчваше от него, дори и без моя Вълк. Той също не се представя, защо трябва? — Ела напред — заповядва той и аз вече чувствам буца, образуваща се в гърлото ми. Алфа Трей щеше да ме убие. Стъпвам зад ъгъла, правейки каквото ми е казано, позволявайки му да ме види както трябва. Затварям очи, очаквайки най-лошото. — Миришеш странно. Но все пак си Вълк, нали? Кимнах, въпреки че не можех да кажа как ще реагира. Повечето се смееха, когато разбереха за мен. — Бих предпочел да говориш с мен — изръмжава той, — не съм в настроение да играя игри. — Да — прошепвам. Не можех да не мисля за всички наказания, които ще трябва да изтърпя. Може би бичуване? Глад за още една седмица? — Защо миришеш странно? И как е възможно да не знаеш, че съм в стаята? Трябваше да ме усетиш. — Аз... — Мразех въпроса. — Изплюй го, нямам цял ден! — Той отпива от питието си. Знаех защо не мога да го усетя. Знаех защо не съм осъзнала присъствието му, но да казвам на хората защо не беше нещо, което някога съм искала или обичала да правя. Никога не ме оставяха да разкажа моята страна на историята. Всичко, което правят, е да се смеят и да ми се подиграват. — Трябва да си отваряш очите, когато говориш с някого. Грубо е да не ги гледаш. Алфата ти не те ли е научил на нищо? — Дълбокият му глас ме кара да потреперя. Бавно отворих очи и ги свалих надолу, нямаше начин да осъществя зрителен контакт. — Вълчите ми способности бяха вързани — промърморих. Два пъти, исках да добавя. Два пъти способностите ми бяха вързани. Но вероятно не се интересуваше от тази част. Той се навежда напред, внимателно поставяйки чашата си на малката маса до стола. Можех да почувствам, че ме гледа, — Защо някой би направил това? Ако това е Алфата, с когото брат ми трябва да се срещне, знаех, че мога да разваля всичко за него, като кажа твърде много. — Беше наказание — прошепвам. Не беше далеч от цялата истина, но беше най-простият отговор, който можех да дам. Има потрепване в бузата му. Ядосан ли беше да чуе за такова наказание? Или може би, точно като другите, беше забавляван от него. Не можех да кажа. Вратата се отваря и брат ми изпищява към мен: — Нея, какво, по дяволите, правиш в моя офис? — Той се обръща към мъжа с малиновите очи. — Толкова съжалявам, че сестра ми ви притеснява, Алфа Дейн. По дяволите, това беше той. Брат ми се завърта, ръката му се протяга да ме удари. Затварям очи, подготвяйки се, готова да почувствам паренето. — Не бих направил това, ако бях теб — кънти гласът на Алфа Дейн в стаята. Надниквайки през процепите, виждам, че Алфа Дейн се е изправил на крака, ръката му е обвита около китката на брат ми. Той беше по-висок от брат ми и по-мускулест. — Нея — името ми се изтъркулва от езика му, — любезно ми показваше офиса ти, Алфа Трей, тъй като ти не успя да ме посрещнеш пред къщата си, както поисках. Имах късмет, че някой присъстваше, поне някой разбира важността на тази сделка. Какво? Нямах представа за какво говори. И нямаше причина да лъже за мен. Брат ми ме гледа ядосано, стискайки челюстта си здраво. Щях да си платя за това по-късно. Щях да трябва да се опитам да открадна малко храна. — Иди и вземи Бета Кайл — съска Алфа Трей. — Кажи му, че нашият гост е тук. Кимвам и бързам от стаята, последното нещо, което исках, беше да бъда хваната между каращи се мъже. — Бета Кайл — прошепвам, докато влизам в трапезарията. Той веднага ме поглежда ядосано с тъмните си очи. Бях говорила, без да ми е говорено. — Алфа Трей е в офиса с Алфа Дейн. Бях изпратена да те информирам. Той тряска вестника на масата и ме гледа ядосано, докато минава покрай мен. — Имаш късмет, че Алфата те изпрати да ме вземеш, иначе нямаше да видиш слънчева светлина няколко дни. Спирайки зад мен, той дръпва главата ми назад, заключвайки пръстите си в косата ми. Навеждайки се близо, усещам горещия му дъх върху кожата си. Той не говори, това беше просто неговият начин да докаже, че може да прави каквото иска, когато иска. Опитвам се да съм заета, за да мога да стоя възможно най-далеч от офиса. Мирът ми не трае дълго, когато чувам брат ми да ме вика. Тихо се приближавам към офиса и залепям усмивка на лицето си, докато отварям вратата. — Нея, иди вземи шампанското и няколко чаши, празнуваме. Свеждам глава и бързам към шкафа за напитки. Бързо намирам това, което брат ми е поискал. Докато влизам отново в офиса, мога да почувствам, че Алфа Дейн наблюдава всяко мое движение, дори космите на гърба на врата ми се изправят. Никой никога не ме наблюдава толкова отблизо. Приближавайки малката маса до стола на Алфа Дейн, започвам да пълня чашите. Той взема бутилката шампанско от мен, казвайки ми, че е повече от способен да напълни чашата си. Усещам как бузите ми пламват, не от смущение, а защото знаех, че ще бъда наказана за това. Трябваше да съм по-бърза. Трябваше да напълня чашите, преди да вляза в офиса. Трябваше да... Мозъкът ми замръзва, когато виждам брат ми да ме гледа ядосано. — Нея е твоя сестра, нали? — пита Алфа Дейн брат ми. — Да — промърморва Алфа Трей с отвращение. Той отмества поглед от мен, за да се съсредоточи върху мъжа, който задава въпроси. — Защо се отнасяш с нея като с лайно? — Направо към въпроса, на брат ми това не би му харесало. Той обичаше да споделя информация само при своите условия. Никой не беше говорил с брат ми за отношението му към мен, защото всички се радваха да ме бият. Не знаех какво да правя. Не можех да помръдна, но знаех, че трябва да се махна от там. Ако тази сделка се провали заради мен, тогава това щеше да е моя вина. — Нея е отговорна за смъртта на родителите ни — изплюва Алфа Трей. Затворих очи, борейки се обратно със сълзите, които заплашваха да се освободят. — Отговорна как? — Гласът на Алфа Дейн кънти през мен. Определено беше ядосан. — Тя им сервираше Вълче биле.