Тялото ѝ я болеше, а костите ѝ бяха чувствителни. Сякаш цяла нощ беше яздила кон, за да се състезава с влак. Тами Андерсън отвори очи неохотно. Видя красиво лице пред себе си, лице с остра челюст. Въпреки че спеше дълбоко, то все още беше много секси. Слънцето грееше през разрошената му коса и хвърляше сянка върху челото му. Въпреки това, то не можеше да скрие арогантността в неговите вежди. Тами му се възхити. Три секунди по-късно събитията от миналата нощ нахлуха в паметта ѝ и тя ахна. Веднага покри устата си, за да не изкрещи. Тя…Той… Тя си спомни всичко. Приятелят ѝ я предаде и тя беше толкова ядосана, че отиде в бара. Спомни си, че си тръгна с модел, с когото просто беше спала. Тами се успокои и погледна лицето на мъжа. Помисли си, че той вероятно е един от по-висококачествените! Тами бавно се измъкна от леглото. Разпръснатите дрехи на пода ѝ напомниха за бурната любовна афера, която имаше миналата нощ. Извади банкнота от портфейла си. След това се замисли за известно време и извади още една. След това постави парите върху дреха, която беше на пода и си тръгна… Три години по-късно. Жилищен блок А, пети етаж. Стаята беше доста чиста. Имаше детски играчки във всеки ъгъл на къщата и сладки дунапренени подложки с животински щампи, поставени на пода. Тами стоеше на един крак върху дунапренената подложка. Другият крак беше над главата ѝ. Поддържаше стабилна позиция на шпагат. Докато затваряше очи, за да се наслади на спокойствието, което ѝ носеше йогата, вратата се отвори с трясък. Шест малки сладурчета се затичаха към нея. „Мамо!“ „Мамо!“ „Мамо!“ „Мамо!“ „Мамо!“ „Мамо…“ Те вървяха нестабилно към Тами с тези пухкави малки крачета. Тами се паникьоса: „Чакайте, чакайте, чакайте! Ах…!“ и се чу силен удар. Тами и малките деца се претърколиха заедно. Очарователният малък Бенджамин беше хвърлен далеч от останалите. След това замръзна в един ъгъл с пухкавото си личице, зашеметен. Лиъм и Клара се покатериха върху торса на Тами. Еднояйчните близнаци Майк и Шарлот също се покатериха върху нея, докато Лора седеше на кръста ѝ. Беше заобиколена от шест – не, пет малки деца, сякаш върху Тами растяха бебета. Точно в този момент Фран влезе. Не можа да спре да се смее, когато видя какво се случва. Бенджамин, който беше хвърлен в ъгъла, се опитваше много да се изправи и да отиде пред Тами. Сякаш сериозно се замисляше дали да се покатери върху нея. Тами се мъчеше да седне и малките деца паднаха на пода. Лиъм се покатери на гърба на Тами, сякаш се опитваше да я язди. Пухкавите му малки крачета се опитваха толкова силно да се вкопчат в нея. „Лиъм, спри, може да паднеш.“ напомни му Тами. „Не ме е страх, аз съм най-добрият ‘вово'!“ Лиъм вдигна двете си ръце и падна от тялото на Тами. „Воин е.“ поправи го Тами. „Мамо, мамо, имам малко червено ‘фоуър'!“ Клара показа на Тами малко червено цвете, което беше в ръката ѝ. Очите ѝ блестяха и тя чакаше комплимент. „Това е прекрасно!“ похвали я Тами. „Аз също имам малко червено ‘фоуър'!“ Майк също ѝ подаде малко червено цвете. „И аз също.“ каза тихо Шарлот. Тами погледна Лора, която каза: „Мамо, аз дадох моето на някой друг.“ Тами се усмихна насила: „Сигурно го е дала на момче“. Лиъм се опита да се покатери на гърба на Тами отново. Той махна с ръка: „Мамо, аз също имам малко червено ‘фоуър', но Бенджамин няма!“ Бенджамин стоеше там с кръглия си, голям корем и се чувстваше дълбоко наранен.