В момента, в който Робърт каза това, той разкъса яката на пижамата на Тами. Лунната светлина огря порцелановата ѝ кожа. – А! – изпищя Тами. – Господин Стоун, не…! – Даваш ли ми заповед? – Робърт седна, като затисна тила ѝ и погълна устните ѝ. – Мм… – Тами беше целуната отново. Съпротивителните ѝ сили намаляха, дишането ѝ се учести и очите ѝ придобиха различен блясък. На Робърт му доставяше все по-