Амара Някой се изкашля, привличайки вниманието ми от документа, който чета. Поглеждам в лицето на един от най-добрите ми приятели. Те знаят как да разчитат израженията ми и в момента могат да кажат, че съм открила нещо, което е направило деня ми. Бетата ми ме гледа с въпросителен поглед в очите. Усмихвам ѝ се, преди да реша да ѝ отговоря. Мелия, Рея и Еос са също толкова любопитни, колкото и Йоне, а опитът ме е научил, че ако не им отговоря, ще продължат да мрънкат, докато не се предам. Бетата ми, Йоне, Гамата ми, Мелия, и Делтите ми, Рея и Еос, са на двадесет и шест години. Петте сме родени в една и съща седмица и сме неразделни от раждането си. Спяхме в една и съща стая, докато не навършихме шестнадесет, но сега имаме собствени стаи в моите покои на последния етаж на Дома на глутницата. Веднъж щом една от нас намери своята половинка, в зависимост от това кой е, този човек ще се изнесе от моите покои в собствени. Ако аз съм първата, която намери своята половинка, всички те ще се преместят в покоите на Йоне и така нататък. Познаваме се една друга по-добре, отколкото понякога познаваме себе си. Само един поглед от една от тях е достатъчен, за да ми каже какво им е на ума, и знам, че съм отворена книга и за тях. Това понякога е благословия под прикритие, но в други ситуации може да е голяма досада. Бързо им казвам какво съм открила и всички те имат самодоволна усмивка на лицата си, знаейки, че ще ги сваля на земята. "Трябва да започнеш да тренираш, не че не тренираш достатъчно", бърза да каже Еос и знам точно какво има предвид. Мъжките Алфи са по-големи от мен. Също така си мислят, че са по-бързи и по-силни. Ще им докажа, че съм по-бърза и заради това ще мога да нанасям удари, преди дори да ги видят да идват. Почукване на вратата прекъсва срещата ни и Мелия е тази, която отива да я отвори. "Здравей, Аластор, какво има?" пита тя, когато вижда по-малкия ми брат от другата страна на вратата и се отдръпва, за да го пусне да влезе. "Чух, че е дошъл Старейшина и се надявах да разбера дали най-накрая си била поканена", казва той, докато ме гледа. Кимвам с глава и усмивка прекосява лицето му. За разлика от мен, той не иска да участва в състезанието, но има свои причини да иска да отида. Аластор сяда в креслото срещу моето, сякаш принадлежи на тази среща. Той не е, но това не го спира и аз нямам нищо против да присъства на тази. Връзката между двамата ни е много силна и тясна, както е била от деня, в който се е родил. Мама понякога ни пита какво ще се случи, ако нито един от нас не хареса половинката на другия. Аластор и аз винаги казваме едно и също нещо: "Ще отхвърля половинката си", което винаги кара мама да изръмжи, а татко да се смее от сърце всеки път. Нито един от нас никога няма да отхвърли половинката си; не сме възпитани по този начин и двамата разбираме важността на нашата половинка. Това е една от причините, поради които сме най-голямата и най-силната Глутница, която съществува. Всеки мъж и жена в нашата кръвна линия са били предопределени половинки и това само прави кръвната линия по-силна. "Колко време имаш?" пита той и аз му казвам, че състезанието е след три седмици от днес. Ще увелича тренировките си и знам, че всеки Воин в моята Глутница ще ми помогне по всякакъв начин, по който може. "Имате ли представа кои други Глутници са били поканени?" пита Рея и всички знаем защо пита. Всички се надяваме, че две определени Глутници ще бъдат там - две Глутници, които по различни причини са в нашия списък с неприятности. Вземам плика с поканата и с него е списък на всички Глутници, които са поканени тази година. На върха на списъка е първата Глутница в нашия списък с неприятности, Глутницата Тъмна планина, а по средата на списъка е другата, Глутницата Куха луна. "Изглежда, че днес е нашият щастлив ден. И двете са в списъка. Да видим какво останалите правила и разпоредби ни казват за това как работи", казвам, докато вземам документа от скута си и започвам да го чета отново. "На първия ден ще има три мача едновременно. Всеки Вълк се бие в два мача и с рейтингите на тези мачове се определя кой ще отпадне от състезанието. Нокаутът ще ви даде най-високия резултат в мач. Два нокаута в първия кръг означават, че пропускате битките на втория ден, докато останалите трябва да определят този ден кой друг ще отпадне. На третия ден само един мач едновременно - откажете се или бъдете нокаутирани по време на тези мачове и отпадате незабавно. Ако броят на участниците е недостатъчен, за да запълни третия ден, ще има едночасова почивка преди началото на следващите кръгове. Ако загубите мача, отпадате от състезанието и кръговете ще продължат, докато не остане един Алфа", казвам, след като прочетох документа. Аластор започва да брои броя на Вълците, които биха могли да участват в това състезание. Той записва броя на мъжете и жените на Глутница, които са от кръвна линия на Алфа, и ако всички те влязат в състезанието, това може да продължи цялата седмица, която Старейшините са избрали. "Готова ли си за вечеря, Момиченце?" пита татко чрез връзката на ума. "Ще бъдем там след минута", отговарям аз и като гледам Аластор, вече знам, че мама го е свързала по същото време. Шестимата ставаме като един и Мелия избухва в смях. Сядам начело на масата, докато Йоне седи от дясната ми страна. Столът от лявата ми страна остава празен, а Мелия сяда на стола до него. Рея заема мястото си до Йоне, а Еос седи до Мелия. Мама и татко седят до Рея, докато Аластор сяда до Еос, като столът до него остава празен. Официално столовете отляво на Мелия и Еос трябва да останат празни, точно както столовете отдясно на Йоне и Рея. Празните столове символизират липсата на половинка до нас и след като го обсъдихме, решихме да оставим само два стола празни. Омегите влизат в трапезарията с чинии, пълни с храна, докато други поставят ястия на масата, пълни с още повече храна. Докато не приключим, всяка чиния и ястие ще бъдат празни. След като всеки има чиния, Омегите сядат на собствената си маса.