Конри Трябва да сънувам, защото си помислих, че виждам Умайза. "Конри, моля те. Наистина трябва да пишкам." Очите ми бавно се отварят отново и осъзнавам, че не сънувам; малката ми Сродна душа е точно там. Протягам ръка, за да се уверя, че не сънувам, и усмивка се разпростира на лицето ми, когато почувствам, че наистина е там. "Внимавай, Конри. Ще отворя вратата," казва Борис и аз отново съм в реал