Амара Отново се събуждам посред нощ и бързо се измъквам от къщата на глутницата, за да предам контрола на Минерва, давайки ѝ възможност да се справи с болката, която изпитва. Тя не губи време и пресича границата ни, без да бъде забелязана от някой от нашите воини. Не ѝ отнема много време да намери скитник и да го разкъса на парчета. Тя продължава да тича по границите ни и някои от скитниците бягат в момента, в който видят Минерва да приближава. Тези скитници са оставени на мира, тъй като не представляват заплаха за нашата глутница. Около час преди изгрев слънце тичаме по източната ни граница от юг на север. Изведнъж Минерва спира като закована, подушвайки въздуха, докато оглежда околностите. "Кръв, не е скитник", ми казва тя и бавно се отправя към група дървета и камъни. Миризмата на кръв става по-силна, колкото повече се приближаваме, и Минерва забавя още повече, оглеждайки околностите. Изведнъж ушите ѝ се изострят, когато чуваме тихи хленчове, идващи от групата дървета и камъни. Минерва предпазливо стъпва в дърветата и вижда жена, покрита с кръв, с ръце, обгръщащи малко вълче. Моля Минерва да ми върне контрола и очите на жената се разширяват, когато заставам пред нея. Очевидно не е очаквала да се появи жена. "Моля ви, не ни връщайте. Моля ви, не казвайте на никого, че сме тук", прошепва тя, а гласът ѝ е изпълнен с отчаяние. Скръствам пред нея, оглеждайки раните и синините по тялото ѝ. Минерва реве в главата ми при вида на нараняванията ѝ. "Няма да ви върна, но трябва да предупредя лекаря на нашата глутница. Трябва да знам, че вълкът ти ще може да излекува това сам и трябва да информирам глутницата си, за да могат нашите воини да ви наблюдават", казвам ѝ нежно. Отнема няколко минути, преди да отговори. "Вълкът ми казва, че може да излекува това сам, стига да не се налага да започваме да бягаме отново. Не знам дали искам някой друг да знае, че съм тук. Можеш ли да ми дадеш няколко дни да помисля?", пита тя и решавам да ѝ дам малко време да се успокои и да си почине. Казвам ѝ, че ще се върна след няколко минути. Превръщам се в Минерва, преди да избягам от групата към източната ни граница. Тихо се промъквам в къщата на глутницата, за да събера някои консумативи и храна за жената и нейното малко вълче. След като ѝ предавам всичко, което донесох, ѝ казвам името си и научавам, че нейното име е Астерия, а името на нейното малко вълче е Инти. "Ще се върна утре вечер. Поспи си и хапни нещо", казвам, преди да напусна групата отново. Минаха четири дни от отхвърлянето и три дни от появата на Астерия. Инти е излязъл от черупката си, прегръщайки Минерва в момента, в който влизаме в групата, и двамата се наслаждаваме на тези моменти. Астерия най-накрая ми разказа какво се е случило с тях и трябваше да пусна Минерва, за да се справи с гнева си. След като поговорихме още известно време, тя най-накрая се съгласи с мен да кажем на нашата глутница. Това ще ни даде възможност да ги наблюдаваме и може би ще можем да разберем дали е безопасно за нея да се върне у дома. Не че Астерия е толкова оптимистична за това, колкото мен. Тръшвам се на леглото си, за да поспя няколко часа, преди да информирам татко за това, което Минерва и аз сме правили през нощта и за нашите гости, криещи се в групата. Не ми отнема много време да заспя и за първи път след отхвърлянето си спя без сънища. Докато бавно отварям очи, осъзнавам, че съм спала непробудно. Въпреки че все още ме боли, когато мисля за Деймиън, знам, че Минерва и аз ще оцелеем. Влизам в банята, за да се изкъпя и след това се обличам, готова да се изправя пред света отново. Всички се държат така, сякаш не съм ги избягвала от дни, докато влизам в трапезарията. След като сядам, казвам на татко, че трябва да говоря с него с всички наши вълци-лидери. Аластор сяда до мен, поставяйки ръката си на коляното ми, давайки ми спокойствието, от което се нуждая, докато виждам някои жени да ме гледат и да си шепнат за мен. Заставам пред прозореца, гледайки как някои малки вълчета играят на моравата вляво от къщата на нашата глутница и ми се иска да видя Инти да тича с тях. "Татко, знам, че всички са наясно какво се е случило. Не искам да говоря за това, но трябва да ти кажа как Минерва се справя с това", казвам. Обръщайки се, виждам, че всички чакат да започна да говоря. "Скитниците, които бяха намерени близо до нашите граници, бяха дело на Минерва. Това беше единственият начин тя да се справи с всичко, без да нарани тези, които обичаме." Мама ме обгръща с ръце, докато татко ми казва, че вече е подозирал нещо подобно. "Ще бъдеш ли добре?", пита Аластор, докато ме прегръща, и му казвам, че ще отнеме време, но че вече се чувствам по-добре. "Татко, има нещо друго, за което трябва да говорим. Изпратиха ли старейшините или Съветът съобщение за малката глутница Полумесец?", питам го и той кима. Той ми подава съобщението и колкото повече чета, толкова повече Минерва се ядосва. "Амарах, какво става?", пита той, тъй като всички могат да усетят гнева, излъчващ се от тялото ми. Поемам няколко дълбоки вдишвания, опитвайки се да успокоя Минерва. "Съдържанието на това съобщение е куп лъжи", отговарям. "Братът на Хонсу не е умрял при нападение на скитник. Хонсу го е убил и се е опитал насила да бележи Луната Астерия. Той също така се е опитал да убие нейното малко вълче, Инти, но се е провалил в това, тъй като Луната Астерия го е защитила. Хонсу винаги е искал това, което е имал брат му, дори като малки вълчета. Когато брат му е намерил своята предопределена партньорка, Хонсу се е опитал да съблазни Астерия, но тя е казала на партньора си за това, което Хонсу се е опитал да направи, и той е отстранил Хонсу от къщата на глутницата, за да защити партньорката си. Луната Астерия е успяла да избяга от територията на своята глутница с Инти. Тя е продължила да бяга, докато не е била твърде изтощена, за да продължи и се е подслонила в групата дървета и камъни близо до източната ни граница. Тя е напълно излекувана сега и тя и Инти са много по-добре, отколкото в нощта, когато ги срещнах", казвам, докато гледам баща си. Обсъждаме възможностите, които имаме, и татко решава, че съм права. Тъй като Астерия се крие в ничията земя, няма да лъжем, ако кажем, че тя не е на територията на нашата глутница. Вместо да провеждаме среща пред къщата на глутницата, татко свързва цялата глутница наведнъж и обяснява ситуацията. На всички е заповядано да пазят присъствието ѝ в тайна и със заповедта на Алфа, знам, че Астерия и Инти са в безопасност. Следвам татко от кабинета му и съм изненадана да видя, че Омега слага дрехи, играчки и други предмети в чанта. "Алфа, някои от членовете на нашата глутница са донесли консумативи за Луната Астерия и Инти. Къде искате да ги сложа?", пита тя и аз се усмихвам, докато татко ѝ казва да ги сложи в кабинета му. Той ме информира, че ще ме придружи тази вечер. Нашият главен воин се приближава към мен и татко, за да ни каже, че всеки воин се е записал доброволец да ги посещава през нощта и да им носи каквото имат нужда. Щастие и гордост изпълват сърцето ми, когато осъзнавам, че нашата глутница ги смята за един от нашите. Тази вечер посещавам Астерия с баща ми и когато ѝ казваме какво се случва в нашата глутница, тя ни възнаграждава с усмивка. Инти е щастлив с играчките и дрехите си; Астерия е щастлива от подкрепата, която ѝ е оказана, и ми казва, че за първи път след като партньорът ѝ е убит, тя се чувства спокойна отново. Всички сме се впуснали в рутина, която работи за всички нас. Астерия и Инти имат обърнати дневни и нощни ритми - спят през деня и са будни през нощта. Членовете на глутницата се редуват да учат Инти на всичко, което обикновено би научил в училище и помагат на Астерия с каквото могат. Хонсу все още я търси и все още се придържа към своята история, въпреки че повечето глутници са открили несъответствия в нея. Старейшините не бързат да му дават каквато и да е информация и досега никой не се е появил на прага ни, за да попита за Астерия и Инти. Получихме съобщение от члена на Съвета Боаз, в което се посочва, че Хонсу все още търси Астерия и че са го разпитали за събитията от онази нощ. Той отказал да влезе, използвайки търсенето на Астерия като извинение, но Съветът не му дава много време да ги избягва. Две седмици след като Деймиън ме отхвърли, той информира старейшините, че е намерил своята партньорка и това предизвика нова поредица от безсънни нощи за мен, докато Минерва отново се зае да ловува скитници и да ги разкъсва на парчета. Татко проведе видеоконференция със старейшините и член на Съвета в деня, когато разбра какво се е случило. Когато Деймиън съобщи, че е намерил своята партньорка, те се обадиха на татко, за да попитат какво искам да направя. Татко им каза да го оставят така, както е - че неговата глутница ще понесе последствията един ден. Осъзнавайки, че имам нужда от нещо, което да отвлече вниманието ми от Деймиън, татко ми каза, че се оттегля и това ми даде достатъчно, за да се занимавам. Обучавана съм от татко от години и знаех, че мога да се справя с работата, но въпреки това бях нервна. Днес е денят, в който ще поема от баща си и двамата знаем, че някои от нашите съюзнически Алфи няма да се съгласят с него. Те може или не може да прекъснат съюза си с нас, но честно казано, не ме интересува, нито баща ми. Аластор е на седмото небе, меко казано. Не разбирам защо, тъй като аз ставам Алфа, а не той. Аластор веднъж каза на мен и на татко, че се радва, че татко не вярва, че само мъж може да заеме позицията на Алфа. Когато го попитахме защо, той се усмихна и каза: "Нямам търпение да се занимавам с глупости." Татко и аз се смяхме до сълзи, защото е вярно, че на Аластор му липсва търпение в някои области. Алфа Дрю и Луната Джес са първите, които пристигат. Само след един поглед към мен и двамата знаят, че аз ще поема вместо Аластор.