Гледна точка на Мейсън
Прекарах следващия ден, мислейки за Адриен. Нейната тъмна еспресо кожа, поразителните ѝ очи и начинът, по който плътните ѝ устни се извиваха в усмивка. Едва успявах да се съсредоточа върху каквото и да било друго. Перспективата да срещна другарката си тази вечер беше завладяваща. Умът ми прехвърляше възможностите на живота, който бихме могли да имаме заедно.
Бях се забавил н
















