Събудих се от трясък. Изненадана от съня си, скочих от леглото точно навреме, за да видя вратата на спалнята ми да се отваря. "По дяволите, Лола, какво още правиш тук?" възкликна баща ми, оглеждайки ме с бърз поглед, забелязвайки разрошения ми вид. "А?" Беше първото нещо, което излезе от устата ми. За момент дори не си спомнях, че съм напуснала къщата на баба. С измъчен поглед баща ми отговори: "По дяволите, закъсняваш за тренировка!" "Какво!" ахнах аз. "Защо Шон не ме събуди?" "Той има патрул рано сутрин." измърмори баща ми. "Вече започнахме зле." "По дяволите, добре, изчезвай, за да мога да се облека!" изсумтях аз, спринтирайки към куфара си и изваждайки първото нещо, което видях. След като вратата ми се затвори, нахлузих черен спортен сутиен и черен клин. Припряно се сресах пред огледалото в банята. В главата ми изникна коментарът на Тайлър, че изглеждам като готка. Усмихнах се в огледалото. Спуснах се по стълбите, почти събаряйки баба по пътя. "Лола, ако ме убиеш, събаряйки ме по тези стълби, ще те преследвам!" извика баба след мен, но аз вече се бях изстреляла през входната врата. Стомахът ми измърмори, настоявайки да се върнем вкъщи и да закусваме. Колкото и да ми се искаше да се съглася, не можех. "Богове, ще бъде бесен." изсумтя Мая. "Ами аз не видях и теб да ме събуждаш навреме!" измърморих аз към нея. "Бях заета." сви рамене Мая, давайки половинчат извинение. "Ти си проклет вълк, който живее в главата ми, какво, по дяволите, си правила?" поклатих глава към нея. Гласът на Мая замлъкна в главата ми и аз завъртях очи. За веднъж бях благодарна, че къщата ни беше на кратко разстояние от къщата на глутницата. Докато дробовете ми не започнаха да горят, можех да видя останалите вече да тренират. Спрях рязко пред всички. От това, което виждах, имаше поне тридесет други вълци, присъстващи на тренировката. Веднага забелязах мъжете на Алфа Ашър да се навъртат наоколо. Всеки от тях изглеждаше като полу-гигант, а много от тях имаха ужасни белези по различни части на тялото си. Всеки един беше напълно секси по един животински начин. Бях толкова заета да зяпам мъжете без ризи, че не бях чула, когато някой зад мен си прочисти гърлото. Обърнах се и почти се ударих в нечий гръб. "Ебаси," дъхът на Мая спря в гърлото ѝ. Можех само да предположа, че гледам в очите на Алфа Ашър. Очите му бяха с цвета на течен мед и в момента бяха насочени директно към лицето ми. "Не ти ли казах изрично да не закъсняваш?" Хрипливият му глас беше твърд, лишен от всякакви емоции, освен нетърпение. "Моля те," завъртя очи Мая, "От това, което виждам, сънят определено беше по-добър от това." Тонът на гласа му ме вбеси. Звучеше като типичен кръвожаден Алфа. Без да премислям, усетих думите да излизат от устните ми. "Не съм добра с правилата." казах рязко, гледайки го нагоре. Човекът трябва да е бил над 180 см. Сдържах се да не се изхиля, чудейки се дали може да ми даде няколко сантиметра. Той се извисяваше над мен и ме караше да изглеждам като дете. Гледах мълчаливо как тъмната му вежда се повдига при думите ми, очите му мълчаливо кипяха, аз държах очите си насочени към неговите, но забелязах мускула на челюстта му да се движи. Предполагам, че не обичаше да не го слушат. "Е, ще трябва да променим това." Гласът му беше студен, докато ме анализираше. Не можех да разбера дали се чувствам като парче месо или като невинна сърна, подредена за клане. "Ако не беше толкова невероятно секси, щях да му кажа да се ебе." завъртя очи Мая. "Боже, по-зле си и от мен." изхилих се аз. "Да, това е съмнително." усмихна се Мая. "Успех." Отново, глупавите ми устни изрекоха думите, преди да успея да ги премисля. Устните му бяха стиснати в тънка линия и отчаяно исках да се засмея. Очаквах много повече от най-смъртоносния Алфа. "Успех? Успех? Опитваш ли се да ни убият още в първия ни ден?" изсъска Мая. "Ти си тази, която каза, че ще му кажеш да се ебе." завъртях очи към нея. "Ами не го направих, нали?" изсумтя Мая. "Как се казваш, момиче?" изръмжа студеният му глас. Игнорирах факта, че космите на ръцете ми се изправиха и отговорих на кръвожадния Алфа. "Лола. А твоят?" усмихнах се, вече знаейки името му по доминантността и авторитета, които излъчваше. "Твоят нов Алфа." отговори той, преценявайки реакцията на лицето ми. Наистина ли си мислеше, че нямам представа кой е той? Е, коя съм аз, че да развалям забавлението. "Сякаш това не беше очевидно." засмя се Мая. Оставих усмивката ми да се задълбочи, "Ооо, наистина?" Оставих фалшив шок да завладее лицето ми. Можех да видя гнева да проблясва в очите му и зачаках. Обикновено нямам желание за смърт, но вече започнах зле. Можех да усетя от километри, че Алфа Ашър е един от онези типични Алфа, които искат всички да се подредят като добри малки поданици. Имах голям проблем с това и не помогна, че сякаш изстрелвах първото нещо, което ми беше на ум. Бях изненадана, когато Алфа Ашър се обърна, изправяйки се пред другите вълци в тренировка. "Внимание всички." изкомандва Алфа Ашър. В един миг всички очи бяха върху Алфа Ашър и мен. Отказах да се свия под вниманието. Гласът на Алфа Ашър придоби грубо качество, което почти ме накара да потреперя. Не можех да не забележа изпълнените със страх очи на Шон върху мен, чудейки се какво, по дяволите, правя. "Лола реши, че спането е по-важно от посещението на тренировката днес. За съжаление, вече нямаме никой на разположение, с когото да се събере в двойка." Дълбокият глас на Алфа Ашър прогърмя над всички, заповядвайки пълното ни внимание. Оставих малката искрица надежда да разцъфне в мен, може би щях да мога просто да седя днес. "Не се притеснявайте. Аз ще бъда партньор на Лола." Твърдите думи на Алфа Ашър бяха като кофа със студена вода. "По дяволите, наистина го направи." изстена Мая. "Мамка му, какво да правя?" попитах я. "Хм, опитай се да не умреш?" сви рамене Мая. "Благодаря ти за безкрайната ти мъдрост, Мая." завъртях очи към нея. "Няма проблем. Живея, за да служа." изхили се тя. "Но сериозно, опитай се да не умреш. Знаеш как да се биеш. Никога няма да спечелиш, но все пак можеш да окажеш съпротива." сви рамене тя. Всички започнаха да тренират при думите на Алфа Ашър. Шон ми изпрати един последен изпълнен със съжаление и паника поглед, преди да се обърне обратно към противника си. Измърморих и се обърнах, за да погледна Алфа Ашър. Исках да разгледам добре човека. За мое голямо неудоволствие, челюстта ми увисна. Алфа Ашър трябва да е бил най-привлекателният мъж, когото някога съм виждала. Косата му беше с цвета на разтопен шоколад, къса, но и опияняващо разхвърляна. Опитах се да не се лигавя, докато той сваляше ризата си, разкривайки белязан, но изваян гръден кош. "Затвори си устата, Лола." изкомандва Алфа Ашър и аз завъртях очи към него. Можех да чуя ръмженето в гърдите му и наум си ударих шамар. "Наистина не трябва да продължаваш да вбесяваш този човек, ще се биеш с него." въздъхна Мая, но можех да кажа, че се наслаждава на съпротивата ми. "Да, да, знам." измърморих. Преди да имам възможност да реагирам, Алфа Ашър се хвърли върху мен. Изстенах, когато юмрукът му се свърза със стомаха ми, принуждавайки ме да се отдръпна назад. Можех да усетя как губя равновесие, докато той се приближаваше за още един удар. Оставих гравитацията да ме отнесе назад и се изтърколих от пътя му точно навреме, за да избегна още един удар. Станах на крака и се отърсих от болката. Това беше същото като тренировка с Крис. Мога да го направя. Не можех да позволя на безупречната му богоподобна външност да ме разсейва. Гледах как той се хвърля напред, ръката му се протегна, за да нанесе удар. Симулирах завой наляво, само за да се изтърколя под краката му и да се хвърля на гърба му. Вкопчих се в гърба му за живота си. В един момент почти започнах да се смея, бях като миниатюрна раница върху него. Скочих от гърба му точно навреме, за да може той да се търкулне по земята. "Това щеше да боли." промърмори Мая, знаейки, че той възнамеряваше да го направи с нас все още заключени на гърба му. Ако това нарани Алфа Ашър, той не показа никакви признаци за това. "Бърза си." посочи Алфа Ашър, нанасяйки още няколко удара по лицето и тялото ми, които за щастие успях да избегна. Този човек беше бърз. По-бърз от Крис и това казваше много. "Така е. И удряш силно." отвърнах аз, избягвайки още един удар. Не се движих достатъчно бързо и се сгърчих, когато юмрукът му одраска бедрото ми. Не бях сигурна колко време прекарах, избягвайки ритниците и ударите на Алфа Ашър. Когато Ашър спря да ме атакува, бях напълно изтощена. Въпреки че успях да избегна някои от ударите му, той беше много по-бърз от нормалния върколак. Цялото ми тяло ме болеше и стенеше. Алфа Ашър беше абсолютно смъртоносен. Трябва да е бил добър в контролирането на гнева си, защото имаше поне тридесет и пет възможности да ме убие. Точно когато се канех да си тръгна с останалата част от групата, Алфа Ашър ме прекъсна. Той стоеше пред мен, скръстил ръце на гърдите си. Беше си облякъл ризата след тренировка. Откъсвайки очите си от изпъкналите вени на ръцете му, погледнах в очите му с цвят на карамел. "Научи ли нещо днес, Лола?" Грубият му глас беше студен и почти снизходителен. Отново, сякаш нямах самоконтрол около него. Устните ми изрекоха думите, преди мозъкът ми да има възможност да навакса. "Да, носът ти потрепва, преди да нанесеш удар." казах безизразно. Гледах как петънца злато се въртят в очите му и се чудех дали вълкът му е близо до появата си. Можех да усетя сърцето си да бие силно и не мисля, че беше от часовете тренировка, които току-що преминах. "Съзнателно ли си непокорна или просто ти харесва да го правиш." Мускулите на челюстта му се движеха отново, докато ме гледаше странно. "Това е просто едно от моите много привлекателни качества." сви рамене и се обърнах на пета, преди да кажа нещо, което наистина да го вбеси. Свлякох се на купчина на дивана, събуждайки баща ми от неговия реклайнер с изненадано грухтене. "Виждам, че тренировката е минала добре." измърмори той. "Виждам, че си още жива." Сякаш беше постижение. "Тялото ме боли." изстенах, отпускайки главата си назад на дивана. "Алфа беше партньор на Лола за деня." усмихна се Шон, но също така изглеждаше облекчен. "Замълчи и ме остави да страдам в тишина." измърморих, приемайки с радост бисквитката, която баба ми предложи. "Не закъснявай утре и може би това няма да се случи отново." усмихна се Шон. "Утре?" изстенах. Бях се държала напълно зле днес, дори не мислейки за утре. Чудесно.