Пътят обратно до старата ми глутница беше само пет часа. Докато си спомнях как Тайлър намери партньора си сякаш беше вчера, бягането до къщата на баба ми беше мъгливо. „Бягаше пет часа?“ попитах Мая, леко шокирана. „Трябваше да се махаме оттам.“ Тя измърмори. „А сега се връщахме веднага.“ „Нямахме избор.“ Въздъхнах. „Но и двамата сме различни сега.“ „Прав си, че сме.“ изръмжа Мая самодоволно. Спряхме до края на територията на глутницата, ескортирани до края на пътя от някои от вълците, които охраняваха периметъра. Бях изненадан, че не разпознах нито един от тези вълци. Те излязоха от гората, облечени само в ниско висящи спортни панталони. Опитах се да не гледам, но все още съм наполовина човек. „За какво идвате тук?“ обади се един от мъжете. Тежестта му беше огромна и имаше дълъг белег, минаващ по бицепса му. „Тук сме, за да посетим семейството. Брат ми е Бета.“ Отговорих аз, оглеждайки лицата на всеки от тях. Наистина нямаше никой тук, когото да разпозная. Дали глутницата се е разраснала през времето, докато ме нямаше? „Бета Дрейк?“ Мъжът имаше объркан израз на лицето. „Какво? Не, Бета Шон.“ Намръщих се. Откога Тайлър има Бета на име Дрейк? Чудех се дали всичко е наред с позицията на Шон в глутницата. Обикновено трябва да направиш нещо наистина лошо, за да загубиш позицията си по този начин. Разбиращ израз премина по лицето на мъжа и той погледна другите мъже с него. „Продължете.“ Той кимна веднъж и баба ми не губи време да се отдръпне. „Е, това наистина беше странно.“ Баба ми ме погледна и се намръщи, сигурен съм, че си мислеше същото като мен. „Определено беше.“ Намръщих се. Карахме през центъра на града и бях шокиран да видя много нови лица. Нещо определено се беше случило, докато ме нямаше. Смътно си спомних как Тайлър ми разказваше за друга глутница, която се нуждаеше от помощ. Може би най-накрая са обединили сили. Спряхме в алеята на старата ми къща. Бялата боя вече беше избеляла. Изглеждаше сякаш ме е нямало много повече от година. Цветята, които някога бяха навън, сега бяха увехнали и мъртви. Майка ми беше тази, която се грижеше за цветята отпред. От колко време е мъртва? Поколебах се на вратата, чудейки се дали да почукам или просто да вляза. Мислите ми бяха прекъснати, когато баба ми отвори вратата и влезе в къщата. Шокираният Шон седеше на дивана, а баща ми седеше отстрани в креслото си. „Лола?“ възкликна баща ми, изглеждайки по-изненадан от всякога. Баща ми и Шон ме огледаха от горе до долу, забелязвайки промените, през които бях претърпяла през последната година. Гарвановочерната ми коса беше пораснала по-дълга от всякога и сега стигаше до кръста ми. Сребърните ми очи бяха много по-ярки, пълни с живот. Кожата ми беше чиста и порцеланова, а аз бях загубила част от бебешките мазнини, които бях носила със себе си. Мазнините бързо бяха заменени от мускули. „Здравей, татко.“ Усмихнах му се и влязох в прегръдките му. Вдишах аромата му на одеколон и тютюн. „Липсваше ми, хлапе.“ изръмжа баща ми, разрошвайки косата ми, преди да се обърне към майка си. Лицето му светна като на малко дете. „Радвам се да те видя, мамо.“ Той я придърпа към себе си за прегръдка и я хвана здраво. „А сега ми кажи какво, по дяволите, става.“ Намръщих се на Шон, който просто наблюдаваше разговора им с баща си. Татко въздъхна и седна обратно на креслото си, изглеждайки уморен и някак съсипан. „Добре, продължавай. Няма да се счупя, ако говориш за това.“ изръмжа той на Шон. Баба ми стоеше отстрани, с ръка на рамото на сина си. „Тайлър се прецака.“ изсумтя Шон. Превъртях очи. „Уау, толкова съм изненадан. Продължавай.“ „Не знам дали ти е казал, но Тайлър е трябвало да помага на друга глутница. Те са ядосали Алфата на глутницата Кресент и са имали нужда от подкрепление, в случай че започнат война.“ – започна Шон, а аз вече започвах да се отегчавам. Грешките на Тайлър не ме изненадаха. След като най-накрая напуснах дома, успях да видя какъв пълен идиот е. „Добре, и?“ – измърморих думите си, за да му дам да разбере, че не ме интересуват малките детайли. „Ами, Тайлър отказа да им помогне. После Тайлър продължи да говори глупости за глутницата Кресент. Той ядоса Алфата им, ядоса го много лошо.“ Шон поклати глава, сякаш се опитваше да се отърве от лош спомен. „Не го направи.“ – въздъхнах, поклащайки глава. Знам, че надутото его на Тайлър щеше да го ухапе по задника. Баща му беше недодялан Алфа и той се оказваше същият. „Дойдоха тук, Лола. Обявиха ни война.“ Шон се намръщи и погледна татко. Не можех да не се чувствам объркан. Разбира се, имаше много нови лица, но всичко изглеждаше еднакво. Нямаше начин Тайлър да победи глутницата Алфа на Полумесеца. „Какво се случи?“ Намръщих се, гледайки ту Шон, ту мрачното лице на баща ми. „Ще ти кажа какво се случи“, изплю ядосано баща ми. „Нито една шибана глутница нямаше да помогне на Тайлър. Тайлър ни накара всички да се бием. Всеки мъж и жена трябваше да се бие. Майка ти умря в битка. Не успях да стигна до нея навреме.“ Гласът на баща ми секна с тъжна въздишка. „Как-как можа да направи това.“ Казах думите по-скоро на себе си. Знаех, че Тайлър е лош, но това беше по-лошо, отколкото можех да си представя. От друга страна, те не бяха довършили историята. „И знаеш ли кое е най-лошото от всичко това? Тайлър, по дяволите, избяга. Грабна кучката си и избяга, докато останалите се борехме за живота си.“ Изплю баща ми, сега треперещ от гняв. Баба ми ахна и ни дадоха няколко минути да осмислим казаното от татко. Да изоставиш глутницата си беше нещо, което никой Алфа никога не беше правил. Да бъдеш Алфа не беше работа, а нещо дълбоко вкоренено в теб. Алфа по-скоро би бил измъчван и би умрял с глутницата си, отколкото да остави всички зад себе си. Това противоречише на всичко, което познаваме като върколаци. „Татко, успокой се. Ако някога се върне, Алфа ще го убие.“ Лицето на Шон отново стана мрачно. „Алфа? Алфа кой?“ попитах аз. „След като осъзнахме, че Тайлър ни е оставил всички да умрем, направихме единственото, което можехме. Предадохме се.“ Шон се намръщи. „Сега имаме нов Алфа. Алфа Ашър. Ние сме част от глутницата Кресент.“ Шон изръмжа, очевидно не се наслаждавайки на ситуацията. Чудех се какво би означавало това за позицията му на Бета. „Поне Алфа Ашър никога не би изоставил глутницата си.“ Татко изплю: „Може да е безмилостен и жесток, но по-скоро би умрял, отколкото да изостави хората си.“ След дългия и мъчителен разговор, дадоха на мен и баба ми време да се настаним. Едва не се разплаках, когато видях, че стаята ми е точно както я бях оставила. Скъсах снимките ни с Тайлър с яростно ръмжене. „По-добре това момиче да му е приятелка, отколкото ние. Никога не бихме изоставили глутницата си така.“ изплю Мая. „В известен смисъл изоставихме глутницата си.“ Отговорих ѝ с намръщено лице. „Това е различно, Лола. Ние не сме Луна, не сме Бета или нещо подобно. Нямахме никакви задължения към тази глутница. Особено след Тайлър.“ изръмжа Мая, но думите ѝ имаха смисъл. Тя обаче беше права, ако бяхме Луна, щяхме да умрем заедно с приятелите и семейството си. След като се настанихме, с баба се върнахме долу. Баба настоя да приготви вечеря, въпреки че баща ми мърмореше в несъгласие. Знаех обаче, че е щастлив да види майка си. Имаше нужда от семейството си, след като загуби мама. Тя може да не му беше приятелка, но той беше с нея от двадесет години. Докато вечеряхме, едва не скочих от стола си, чувайки как щраква мозъчната връзка в главата ми. Тя не беше работила, откакто реших да напусна глутницата. Дълбок, дрезгав глас премина през главата ми. Почти потреперих, докато се завъртя в ухото ми, около главата ми и излезе през другото. „Яви се на тренировка в Глутницата, 10 сутринта. Не закъснявай. Очаквам с нетърпение да се запознаем.“ Дрезгав мъжки глас се завъртя в главата ми. Груб и командващ. „Беше ли... беше ли това Алфа Ашър?“ Улових се, че говоря на глас. Татко, Шон и баба ме спогледаха объркано. „Какво, Лола?“ Баща ми се намръщи, неизядени спагети висяха от вилицата му. „Ъм, един човек ми каза да се явя на тренировка утре?“ Звучах несигурно. Бета ли беше неговият? „Това беше Алфа Ашър.“ Шон кимна, устните му стиснаха в тънка линия. Баща ми кимна: „Той обича да прави нещата сам. Кара всички да тренират.“ Намръщих се на двамата. Не ми харесваше да ме принуждават да правя каквото и да било. „Не се тревожи, Лола. Ако не си добра, няма да те кара да се биеш. Просто обича да вижда на какво са способни всички.“ – каза ми Шон, а намръщеното му лице беше запечатано трайно на лицето му. „Мога да се бия добре.“ – сопнах му се. Вече не исках да се отнасят с мен като с някакво изящно малко момиченце. Може да съм малка, но мога да се справя сама. „Откога?“ Накрая на лицето му се появи усмивка, единственото друго изражение, което бях видяла, беше намръщено. Погледнах го свирепо: „Откакто напуснах тази глутница. Не съм седяла на задника си цяла година.“ „Утре ще бъда там и за тренировка. Ще видим колко си добра всъщност, сестричко.“ Той ми се ухили, само че ме ядоса още повече. Тайлър беше голям защитник на „мъжете се бият по-добре от жените“ и беше хубаво да знам, че брат ми чувства същото. Крис ме тласна до ръба на пречупването повече пъти, отколкото мога да преброя, нямах съмнение, че мога да се справя с повечето мъжки вълци тук. Прекарах остатъка от следобеда със семейството си. Баба се опита да им повдигне настроението, но те седяха в мизерия кой знае колко дълго. Последвах баба си навън и ѝ помогнах да оправи увяхналите цветя, които тълпяха пред къщата. Когато приключихме с изскубването на мъртвите цветя и засаждането на нови, бях изтощена и покрита с пръст. „И ти се наричаш стара.“ Изсумтях, отпивайки дълги глътки от лимонадата, която ми беше направила. Тя се засмя на думите ми и завъртя очи. „Години и години работа в градината ми, скъпа. Нека това стане част от обучението ти.“ Тя се засмя, а аз я погледнах уплашено. „Ще ме измориш от работа, бабо. А аз си мислех, че Крис е зъл диктатор.“ Потреперих от страх. Баба ми се изкиска и ме избута вътре. Когато най-накрая се строполих на леглото си, бях сякаш вцепенен без да се замисля.