Стефано: Усмихнах се на Айла, чиито очи срещнаха моите, докато двамата седяхме в ресторанта. „Какво?“ попитах аз и тя поклати глава. „Нещо в теб не е наред, но просто не мога да го проумея.“ каза тя и аз повдигнах развеселена вежда. „Така ли?“ попитах аз и тя кимна. „Да, мила си с мен, когато дори не знам коя си. Излишно е да казвам…“ „Има добри хора на този свят, Айла. Но това, че съм мил с теб,