Стефано: „Никога повече не спомена моя „син“ – заявих аз, влизайки в стаята на Амира. Жената сякаш не само се е успокоила по темата. Тя сякаш я е изоставила напълно. И това не беше нещо, което можех да игнорирам. Погледът ѝ срещна моя, докато седеше на скрина си, и аз повдигнах вежда. Сърцето ѝ препускаше в гръдния кош и тя стисна четката, която първоначално използваше. Кокалчетата ѝ побеляха и аз