Стефано: – Айла, иди да си починеш – казах аз, пускайки ръката на жената. Тя погледна китката си за няколко секунди, преди да поклати глава, очевидно опитвайки се да се изтръгне от каквото и да мислеше. Сърцето ѝ биеше лудо и трябваше да се сдържа да не завъртя очи заради държанието ѝ, преди да направи крачка назад. Тя не се обърна да каже и дума, докато излизаше от стаята ми, нито си направи труд