Стефано: Притиснах Айла към стената, като не откъсвах очи от нейните, пренебрегвайки болката, която чувствах в гърдите си от нейното отхвърляне. Вълкът ми я гледаше сякаш ѝ беше израсла втора глава, но аз знаех по-добре от това да споря с нея. Щях да се боря за нея и по един или друг начин щях да ѝ покажа, че нямам намерение да си тръгвам. Моята жена сякаш не разбираше, че няма да се откажа от нея