Стаята беше обляна в топла светлина. Мъжът, седнал на дивана, имаше безупречни черти, красивото му лице беше старателно изкуство, създадено от небесата. Носеше изискан костюм, който подчертаваше силния му силует. В момента очите на Елиът Пресгрейв станаха ледени, докато стоманеният глас на баба му ехтеше в съзнанието му. "Елиът, трябва да вземеш Анастасия Тилман за съпруга. Искам само нея и никой друг за моя внучка в семейство Пресгрейв." В момента обаче единственият човек, за когото Елиът мислеше, беше жената, която беше изнасилил в тъмнината преди всичките тези години. В онази съдбовна нощ питието му беше подправено и го беше направило толкова пиян, че единственото, което си спомняше, беше как жената безнадеждно ридаеше, докато молеше за милост под него. Когато всичко свърши, той свали часовника си и го притисна в ръката ѝ, след което припадна в полумрака на тази стая. Преминавайки към пет години по-късно; той все още я търсеше. Едва миналата седмица научи, че тя е продала часовника му на пазара за употребявани вещи, но новината дойде твърде късно, защото баба му настояваше да вземе друга жена за съпруга. Точно тогава телефонът му отново звънна. Той го вдигна и поздрави рязко: "Какво?" "Млади господарю Елиът, намерихме момичето. Казва се Хейли Сиймор и тя лично продаде часовника." "Изпратете ми адреса ѝ и ще я посетя", нареди Елиът, докато ликуващ блясък проблесна в очите му. Мистериозното момиче от онази нощ най-накрая е открито! Трябва да я намеря, на всяка цена. Трябва да ѝ се реванширам за нещата, които направих онази нощ. Междувременно Хейли беше в дамски бутик. Тя беше поела бутика преди малко повече от година, но бизнесът беше в постоянен спад. Борейки се да плати наема, тя се опитваше да измисли начини да събере достатъчно пари, за да се справи. Накрая реши да се опита да продаде часовника, който притежаваше, и за нейна приятна изненада, той донесе колосалната цена от петстотин хиляди. Часовникът не беше неин, от самото начало. Преди пет години персоналът на клуба се свърза с нея и ѝ каза, че са извадили часовник от частната стая, след което я помолиха да го вземе от отдела им за изгубени вещи. Пристигайки в клуба и виждайки, че това е дизайнерски мъжки часовник, тя го обяви за свой без дори да се замисли. Оттогава часовникът се беше сгушил в гардероба ѝ, докато не реши да го продаде на пазара за употребявани вещи миналата седмица. Преди продажбата тя не очакваше, че часовникът ще струва много, но това беше преди да ѝ предложат зашеметяващите петстотин хиляди за него. Хейли сияеше, докато се взираше в сумата пари, която имаше в сметката си, и си помисли щастливо: Предполагам, че мога да живея комфортно още известно време. В този момент вратата на бутика ѝ се отвори и тя бързо се изправи, за да поздрави клиента. "Добре дошли в..." Тя млъкна тогава, толкова зашеметена, че изостави останалата част от думите си. Мъжът, който беше влязъл в бутика ѝ, стоеше висок и изправен. Той беше красив отвъд разбирането и носеше със себе си вродена благородство. Отне известно време на Хейли да се отърси от замаяността си, преди да запъне думите си, за да попита: "И-Има ли някого, когото търсите, господине?" Това беше справедлив въпрос, като се има предвид, че тя управляваше дамски бутик. Беше невъзможно мъж, носещ изискан ръчно изработен костюм, да бъде тук, за да разглежда рокли и подобни. Изглеждаше висок около метър и осемдесет и осем сантиметра и нямаше как да се сбърка доминиращият ръб на присъствието му. "Хейли Сиймор?" попита Елиът, докато присвитите му очи се впиха в нея. Той огледа лицето ѝ, отчаяно опитвайки се да намери следи от жената от преди пет години. "Д-Да, това съм аз. А вие сте..." Тя не можа да завърши думите си; способността ѝ да говори се обърка под парещия поглед на мъжа. След като чу отговора ѝ, мъжът бръкна в джоба си и извади мъжки часовник пред нея, след което попита с дълбок, бумтящ глас: "Този часовник бил ли е във ваше владение през всичките тези години?" Хейли погледна часовника и веднага почувства желание да се свие в себе си. Мигайки виновно, тя заекна: "Д-Да, часовникът е... мой." "И вие ли сте жената от клуб "Бездната" преди пет години? Тази, която беше в стая 808?" настоя Елиът, оглеждайки момичето пред себе си внимателно, докато си мислеше с изненада: Може ли тя наистина да е момичето от онази нощ? Колелата в ума на Хейли започнаха да се въртят яростно. Стая 808 от преди пет години... Не беше ли това стаята, в която Ерика и аз уредихме Анастасия? Защо този мъж ме пита за този инцидент? Без да се замисля твърде много за това, тя отговори направо: "Разбира се, това бях аз." "Запазете този часовник отсега нататък и не се опитвайте да го залагате отново. Ще ви се реванширам за случилото се онази нощ", каза той, докато ѝ подаваше часовника. "Аз съм Елиът Пресгрейв. Запомнете името ми, нали?" Хейли го погледна шокирано. Елиът Пресгрейв? Като, наследникът на Presgrave Corporation, водещият конгломерат? "В-Вие сте Елиът Пресгрейв?" попита тя, толкова превъзмогната, че можеше да припадне. Мъжът до Елиът ѝ подаде визитка и се намеси: "Госпожице Сиймор, това е визитката на младия ни господар. Можете да го потърсите, ако имате нужда от неговата помощ по някакъв начин." Тя взе визитката с една трепереща ръка и когато видя шокиращото име, щамповано върху златната канцеларска хартия, сърцето ѝ едва не изхвръкна от гърдите ѝ. Значи човекът, който спа с Анастасия преди пет години, не беше мъжкият ескорт, който уредихме за нея, а този изискан екземпляр, който се случва да е наследник на семейното богатство на Пресгрейв? Докато осъзнаването я осени, Хейли посегна и хвана ръката на Елиът, след това насили сълзи да бликнат в очите ѝ, докато тя се мяташе. "Трябва да поемеш отговорност, Елиът. Знаеш ли колко наранена и травмирана бях след онази нощ?" С това тя погледна надолу и пророни крокодилски сълзи, ридаейки жалко, сякаш тя беше тази, която е била изнасилена преди пет години. В момента в съзнанието ѝ имаше само едно нещо: да влезе в обувките на Анастасия и да поеме ролята на жертвата от онази съдбовна нощ. Тя беше решена да накара Елиът да поеме отговорност, за да може да извлече повече ползи от това. В крайна сметка тя се надяваше да се омъжи за мъжа и да стане госпожа Пресгрейв. "Не се притеснявай, обещавам да поема отговорност", каза мъжът тържествено, с дрезгав глас, спокоен и успокояващ. "Госпожице Сиймор, младият господар Елиът е уредил вила за вас и можете да се нанесете по всяко време. Той ще се погрижи за всичките ви нужди отсега нататък." Личният асистент на Елиът, Рей Озбърн, посочи услужливо. Очите на Хейли светнаха веднага. Тя беше толкова екстатична, че можеше да припадне. Един свят на богатства и блясък скоро ще бъде в моите ръце! "Имам някои неща, за които трябва да се погрижа, така че ще тръгвам", каза Елиът, след което, след като хвърли на Хейли кратък поглед, се обърна да си тръгне. Когато вратата се затвори зад него, Хейли стисна здраво часовника. Тя беше толкова превъзмогната от този неочакван обрат на събитията, че можеше да заплаче. "Ще бъда богата! Богата!" Докато празнуваше неочаквания късмет, тя се надяваше злобно, че Анастасия е умряла в рамките на последните пет години, така че да не се появи от нищото като прегазено животно. В непретенциозното луксозно возило Елиът седеше на задната седалка със затворени очи. Хейли наистина ли е жената от преди пет години? Защо изглежда различна? Или пет години са я променили? Оранжевите лъчи на залязващото слънце се разляха през прозореца на колата и се разляха върху изваяните черти на мъжа. Изглеждаше толкова красив, че беше трудно да се повярва, че не е някакво ценно произведение на изкуството, което принадлежи на музей; нямаше кой да възпроизведе такива фини черти. Той беше истинският наследник на Presgrave Group. Той беше поел управлението преди пет години и беше издигнал конгломерата до нови висоти, дотолкова, че беше коронован за първо място сред водещите световни компании. В онази съдбовна нощ преди пет години той беше преживял първия и единствен провал в живота си. Един от съперниците му беше подправил питието му с надеждата да го манипулира да съсипе собствената си репутация. Елиът се беше спасил, като се беше втурнал в частната стая, но точно когато ефектът на наркотика беше в своя пик, случайна жена се шмугна и го избави от затрудненото му положение. Оттогава фактът, че току-що беше изнасилил и отнел невинността на момиче, тежеше на съвестта му. Той беше сигурен, че тя е била целомъдрена до онази нощ, защото когато се събуди след деянието, видя под светлините на частната стая следите от кръв, които оцветяваха дивана. Докато мислеше за разпиляната бъркотия в частната стая, която последва неговото прегрешение, той спря да се съмнява в самоличността на Хейли и в впечатлението си за нея. Трябва да поема отговорност за това, което ѝ направих. Докато това се случваше, Анастасия беше в апартамента си някъде в чужбина, докато казваше по телефона: "Разбрах. Дайте ми най-много три дни, за да се върна в страната и да се подготвя за състезанието." "Мамо, връщаме ли се?" Малка фигура се приближи до нея. Носеше синя риза на каре и чифт дънкови шорти. Чертите му бяха деликатно изваяни, макар и детински. Той беше само на четири или повече години, но в движенията му имаше безпогрешна грация и елегантност. Анастасия се усмихна и кимна. "Искаш ли да се върнеш с мен?"