Заобиколена от хора, които се осмеляваха да се наричат нейно семейство, Илейн не чувстваше нищо друго освен отвращение. Самото им присъствие я караше да настръхва. Междувременно Шон мимолетно си помисли: седяха тук през цялото време и никой не забеляза, че системата ѝ за вливане е свършила. Ако беше Бианка, той щеше веднага да го забележи, глезейки я, сякаш е направена от стъкло. Но мисълта отмина толкова бързо, колкото дойде – отхвърлена без втори поглед. Трейси, обаче, не беше толкова спокойна. Дръзкото поведение на Илейн я вбесяваше, гневът ѝ едва се сдържаше. Шон, от друга страна, отхвърли приказките на Илейн за напускане като детински. За него това беше просто поредният пристъп на ярост. Тя щеше да се върне пълзейки в крайна сметка – винаги го правеше. Той смяташе, че това е просто семеен спор в нейните очи, нищо повече. След като системата ѝ за вливане беше сменена, Илейн не се върна в стаята. Вместо това се отправи към покрива, отчаяна за свеж въздух и момент на спокойствие. Но спокойствието не беше предвидено – защото там я чакаше Бианка. Бианка стоеше облечена до съвършенство, като някаква учебникарска фатална жена. Чантата ѝ Hermès висеше от ръката ѝ, гримът ѝ беше безупречен, красотата ѝ се излъчваше със съблазнителен чар. И точно до нея стоеше не кой да е, а Финли Скот – годеникът на Илейн и така нареченият мъжки главен герой на тази извратена история. Предисторията беше смешна. Финли беше сгоден за дъщерята на семейство Йейтс от раждането си, но тъй като Бианка не беше тяхно биологично дете, семейство Скот се колебаеше относно този брак. Затова семейство Йейтс върна Илейн от провинцията, за да заеме мястото на Бианка. По това време Бианка удобно замина в чужбина и Финли беше принуден да прекрати връзката си с нея. Но сърцето му никога не е било на Илейн. Бианка беше първата му любов, любимата му от детството, неговата съвършена "бяла луна". Дори и сега, като годеник на Илейн, сърцето на Финли все още принадлежеше на Бианка. Към Илейн той беше студен, дистанциран, дори жесток. И всеки рядък момент на доброта изглеждаше повече като съжаление, отколкото нещо друго. И все пак старата Илейн се беше вкопчила в тези трохи, благодарна за остатъците, които той ѝ подхвърляше. Но чарът на Бианка беше заслепяващ. Когато тя беше наоколо, Илейн преставаше да съществува. Завръщането ѝ превърна вече мрачния свят на Илейн в сенчеста бездна. Бианка не беше просто обожавана от Финли; тя имаше опашка от мъже в краката си, готови да направят всичко за нея. Със своята сияйна "героична" аура и безкрайните си обожатели, Илейн не можеше да не се присмее. 'Как изобщо трябваше да се състезавам с това?' "Сестра?" Мекият, сладникав глас на Бианка наруши тишината. Тя леко се обърна към Финли, проблясък на безпокойство премина през лицето ѝ, преди бързо да го прикрие с грациозна усмивка. "Сестра, не ме разбирай погрешно," каза тя, гласът ѝ капеше от фалшива сладост. "Просто се натъкнах на Финли долу, това е всичко." Илейн не отговори. В миналото може би щеше да спори, да крещи или да се опита да докаже своята гледна точка. Но сега? Нищо. Сърцето ѝ беше неподвижно и тихо, като спокойно море след буря. Финли, обаче, изглеждаше раздразнен. Веждите му се сбърчиха, тонът му беше остър. "Илейн, спри да правиш нещо от нищото," изсъска той. "Между Бианка и мен няма нищо." Илейн си спомни момичето, което беше преди – това, което се опитваше толкова усилено да му угоди, да спечели одобрението му, да се впише в неговия свят. Момичето, което беше осмивано онлайн като отчаяна, прилепчива годеница, преследваща мъж, който не я иска. "Илейн, аз..." започна отново Финли, сякаш имаше какво още да каже. Но асансьорът звънна, прекъсвайки го. Вратите се плъзнаха и Илейн влезе без колебание. Не погледна нито него, нито Бианка. За нея те вече не бяха нищо. Абсолютно нищо. За момент и Финли, и Бианка стояха замръзнали, зашеметени от нейното безразличие. "Какво ѝ става?" промърмори Бианка, тонът ѝ беше изпълнен с объркване, въпреки че се прокрадна намек за любопитство. Финли леко присви очи, преди да въздъхне. "Вероятно просто е в лошо настроение," каза той пренебрежително. Но дълбоко в себе си начинът, по който Илейн явно го игнорираше, не му се понрави. Беше за първи път. Тя свикна да се отнася към него, сякаш той е слънцето и луната, винаги толкова нетърпелива да му угоди. Сега студеното рамо я удари по-силно, отколкото му се искаше да признае, оставяйки го с непознато, смущаващо чувство. Погледът на Бианка се задържа в посоката, в която беше отишла Илейн, усмивката ѝ се поколеба само за миг, преди сянка на нещо по-остро да проблесне в очите ѝ. Но тя бързо го отхвърли. 'Защо трябва да ме интересува?' Тя знаеше по-добре от всеки друг, че е център на вниманието – винаги е била, особено с братята си. Това безусловно обожание ѝ даде увереност да отхвърли всеки, когото не смяташе за достоен за нейното време. Илейн, естествено, не беше изключение. "Кингсли," внезапно се разнесе мек, спокоен глас. Възрастна жена с елегантно оформена бяла коса, седнала грациозно в инвалидна количка, наблюдаваше развоя на сцената. "Да, бабо?" отговори ниският, плавен глас на Кингсли, изпълнен с непринудена увереност, която му изглеждаше естествена. Облечен в перфектно скроен пепелявосив костюм, Кингсли стоеше висок и властен. Острите му, леко обърнати нагоре очи излъчваха тихо високомерие и самото му присъствие излъчваше авторитет. Където и да отидеше, беше невъзможно да бъде игнориран. Дори и сега няколко медицински сестри и млади жени наблизо хвърляха крадливи погледи, запленени от неговата откъсната, недосегаема аура. "Видя ли я току-що?" попита Грейс Морган, вълнението ѝ едва се сдържаше. "Това е актрисата от сериала, който гледам! Тя е главната. Защо си тръгна толкова бързо? Исках да я помоля за снимка." Кингсли също беше забелязал Илейн. Тя не беше много – второстепенна актриса, която наскоро беше привлякла известно внимание заради популярен уеб сериал, който беше заинтригувал баба му. Грейс, по някаква причина, смяташе, че момичето има чар. "Следващия път," отговори той хладно, тонът му беше безразличен. Хуана, дългогодишната икономка на Грейс, не можа да се сдържи и се намеси. Виждайки колко много харесва Грейс на Илейн, тя повдигна слуховете, които се въртяха около нея. "Тази малка актриса, Илейн Йейтс, е замесена в доста мръсна драма напоследък," каза Хуана, понижавайки гласа си, сякаш споделяше сочен секрет. "Очевидно тя обвини Бианка Йейтс, че съблазнява годеника ѝ, Финли Скот, твърдейки, че имат афера. "Интернет я подиграва, наричайки я параноична и ревнива. Честно казано, звучи като шега." Тонът на Хуана носеше намек за недоверие, сякаш идеята Бианка да има нужда да съблазнява някого беше абсурдна. В крайна сметка мъжете на практика се редяха на опашка за нея. Обвиненията на Илейн? Просто смешни. Особено за някой като Илейн – второкласна актриса с лоша репутация. Никой не би я взел на сериозно. Грейс, обаче, не се връзваше на това. Тя издаде остър смях, изражението ѝ се втвърди. "Ха! Не вярвам. Илейн трябва да е добро момиче. Но тази Бианка Йейтс? Не изглежда като някой, на когото можеш да се довериш." Хуана се засмя, неспособна да сдържи забавлението си. "Госпожо, сигурна ли сте, че не сте пристрастна, защото харесвате Илейн?" Грейс изсумтя. "Ако Бианка и годеникът на Илейн са толкова невинни, тогава защо хората изобщо биха казали такива неща? Няма дим без огън. Жени като нея – тези, които се държат сладко и невинно, но забъркват лайна зад кулисите – видях много от тях по мое време." Устните на Кингсли се извиха в слаба, знаеща усмивка, но той запази мълчание. Баба му винаги е била пряма и безцеремонно категорична. Просто такава беше. Междувременно Илейн, която се отдалечаваше, внезапно спря. Очите ѝ инстинктивно се обърнаха към Кингсли. Мъж като него беше невъзможно да бъде игнориран. Където и да отидеше, той привличаше вниманието на всички, командвайки стаята, без дори да се опитва. В оригиналния роман Кингсли не беше просто злодей – той беше злодеят. Най-големият антагонист. Опасен, безмилостен и плашещ всички. Той беше и мъжът, от когото Бианка никога не можа да се откаже, този, за когото тайно копнееше цял живот. Съдбите им бяха трагични. В историята смъртта на Илейн отбеляза края на най-светлите ѝ години, а Кингсли, погълнат от тъмнина и отмъщение, не намери изкупление. Той умря в сенките, отнасяйки болката и съжаленията си в гроба. Но не и този път. Ръката на Илейн леко се сви до тялото ѝ, докато нов решимост гореше тихо в нея. Този живот ще бъде различен. Тя няма да позволи на историята да се повтори. Мислите ѝ за кратко се върнаха към първия път, когато се бяха срещнали тогава. Беше на голям купон, на блестящ дансинг. Тя смело се беше приближила до него, отправяйки покана за танц. Малко беше знаела, че този единствен момент беше запечатал съдбите им.