В тъмнината на нощта Оливия стоеше сама в банята. Горещата вода прогони студа ѝ. Тя разтърка подутите си червени очи и се отправи към една стая. Когато отвори вратата, пред нея се разкри топло обзаведена детска стая. Леко натисна един бутон и нежна музика от музикална кутия изпълни стаята. Стаята беше осветена от жълти светлини. Атмосферата несъмнено беше уютна, но Оливия плачеше неудържимо. Бог сигурно е решил да отнеме живота ѝ, защото тя не успя да спаси този на бебето си. Тя се покатери в креватчето, което беше едва метър дълго и се сви на кълбо във фетална позиция. Сълзи от лявото ѝ око се стичаха към дясното, по бузата ѝ, и накрая намокриха детското одеяло, върху което лежеше. Тя прегърна плюшена играчка здраво, шепнейки: "Съжалявам, мое бебе. Всичко е моя вина. Не успях да те защитя. Не се страхувай. Скоро ще бъда с теб." След загубата на бебето ѝ, психичното ѝ здраве се влоши. Оливия беше като красиво цвете, което бавно увяхва. Тя се взираше в нощта, мислейки, че стига да може да остави на баща си тази сума пари, тогава може да си отиде и да бъде с бебето си. Преди зазоряване на следващата сутрин Оливия вече беше напълно облечена, докато гледаше собственото си усмихнато лице на снимката, която бяха направили пред кметството, след като бяха регистрирали брака си. В миг на око бяха минали три години оттогава. Тя приготви закуска, която беше добра за стомаха. Въпреки че не ѝ оставаше много време да живее, тя искаше да живее по-дълго, за да се грижи за баща си. Точно когато Оливия се канеше да излезе от къщата, получи обаждане от болницата. "Госпожице Фордъм, господин Фордъм получи сърдечен удар. Вече го изпратихме в спешното отделение." "Веднага идвам!" Оливия се втурна към болницата, но операцията все още продължаваше. Тя чакаше пред операционната зала със скръстени ръце. Вече беше загубила всичко. Единствената ѝ надежда беше баща ѝ да продължи да живее в добро здраве. Една медицинска сестра ѝ подаде разписка. "Госпожице Фордъм, това е общата сметка за спешното лечение и операцията на баща ви." Оливия прегледа подробно информацията и установи, че общата сметка възлиза на повече от 100 хиляди. Ежедневните разходи за лечение на Джеф вече струваха 50 хиляди долара на месец и тя едва успяваше да свързва двата края, работейки три работи. След като беше платила разходите за хоспитализация по-рано, в картата ѝ бяха останали само пет хиляди долара. Как щеше да си позволи операцията му? Нямаше друг избор, освен да се обади на Итън. Той отговори със студен глас: "Къде си? Вече чакам 30 минути." "Случи се нещо спешно и не мога да дойда." "Оливия, това смешно ли ти е?" Итън се изсмя в отговор. "Чудех се защо изведнъж ще промениш решението си. За глупак ли ме имаш, че си измисляш такива лъжи?" Той всъщност си мислеше, че тя лъже. Оливия обясни: "Не лъжа. Преди това се колебаех, защото си мислех, че сигурно си имал своите причини да се отнасяш към мен по този начин, но сега виждам нещата ясно. "Няма смисъл от брак като този, така че се развеждам доброволно. Не можах да дойда, защото баща ми получи сърдечен удар и трябваше да му направят операция—" "Той умря ли?" прекъсна я Итън. На Оливия ѝ се стори странно. Кой изобщо говореше така? "Не. Лекарите го лекуват. Итън, операцията струва повече от 100 хиляди долара. Можеш ли да ми дадеш тези десет милиона? Обещавам, че ще се разведа!" Той отговори с изсумтяване. "Оливия, надявам се да знаеш, че аз, от всички хора, желая баща ти да умре. Мога да ти дам парите, но само след като направим развода официален." След това линията прекъсна. Лицето на Оливия беше изпълнено с недоверие. Спомни си, че Итън се беше отнасял с уважение към Джеф, когато все още бяха заедно. Обаче омразата в гласа му по-рано изобщо не звучеше като шега. Защо искаше баща ѝ да умре? Всичко се изясни, когато свърза точките с фалита на семейство Фордъм преди две години. Как е могло да има такова съвпадение? Итън сигурно е причинил фалита им, но как го беше обидило семейството ѝ? Оливия нямаше време да се задълбочава в това. Най-неотложното беше да събере 100 хиляди долара, за да плати медицинските сметки на баща си. Вратите на операционната зала се отвориха и Оливия бързо пристъпи напред. "Д-р Хърбърт, как е баща ми?" "Не се притеснявайте, госпожице Фордъм. Господин Фордъм се оправи, но все още е психически крехък. Внимавайте да не го провокирате междувременно." "Разбирам," отговори Оливия. "Благодаря ви, д-р Хърбърт." Тъй като Джеф все още беше в безсъзнание, Оливия попита медицинската сестра: "Баща ми беше доста здрав. Защо внезапно получи сърдечен удар?" Медицинската сестра отговори припряно: "Господин Фордъм беше в добро настроение напоследък. Дори каза, че му се яде агнешки джолан. "Мислех, че Ал Палфино е само на 15 минути път, затова отидох да му купя гъбена супа. Когато се върнах, вече го бяха изпратили в спешното отделение. Всичко е моя вина, госпожице Фордъм." "Видяхте ли някого, преди да оставите баща ми?" "Не. Господин Фордъм изглеждаше нормално, преди да си тръгна. Дори каза, че харесвате тортата с моркови от Ал Палфино и ме помоли да купя парче. Никога не съм си и помисляла, че това ще се случи ..." Оливия почувства, че нещата не са толкова прости. След като помоли медицинската сестра да се грижи добре за баща ѝ, тя се втурна към регистратурата, за да провери записите на посетителите. "Госпожице Фордъм, никой не е идвал да посети господин Фордъм тази сутрин," отговори медицинската сестра, работеща на бюрото. "Благодаря ви." "Между другото, разчистихте ли сметката за господин Фордъм?" Оливия направи всичко възможно да скрие смущението си, докато отговаряше: "Ще платя веднага. Много съжалявам." Тя напусна регистратурата и взе такси до кметството, но Итън не се виждаше никъде, когато стигна там. Оливия му се обади в паника и каза: "Стигнах до кметството. Къде си?" "В офиса си." "Итън, можеш ли да дойдеш и да уредим процедурите по развода сега?" Итън се изсмя и каза: "Кое мислиш, че е по-важно? Бизнес сделката на стойност стотици милиони, която съм на път да сключа, или ти?" "Мога да изчакам, докато свършиш. Итън, моля те. Спешно ми трябват тези пари за баща ми." "Ако умре, ще платя погребението му." С това той затвори. Когато Оливия му се обади отново, осъзна, че е изключил телефона си. Силният дъжд се изливаше върху нея и тя не можеше да диша, докато се свиваше под знака на автобусната спирка. Оливия не чувстваше нищо друго освен съжаление, докато се взираше в натоварената улица. Ако не беше забременяла и не беше отпаднала от университета, тогава дотогава щеше да е завършила с диплома. Със способностите и академичния си талант щеше да има много светло бъдеще. Кой би предположил, че внезапният фалит на семейство Фордъм ще накара Итън, който винаги я беше обичал много, да се промени? Тя беше загубила всичко в миг на око. Преди една година Итън беше помолил някого да отнеме всичките ѝ бижута и луксозни чанти. Единственият ценен предмет, който ѝ беше останал, беше сватбеният ѝ пръстен. Тя го свали и решително влезе в луксозен магазин за бижута. Продавачката огледа Оливия, която беше подгизнала и облечена в евтини дрехи, от горе до долу за момент. След това попита: "Здравейте, донесохте ли фактурата и доказателството за покупка?" "Да." Оливия се престори, че не е забелязала осъдителния поглед на продавачката и набързо подаде фактурата с наведена глава. "Благодаря ви, госпожице. Трябва да изпратим пръстена за проверка. Мога ли да се свържа с вас утре?" Оливия облиза сухите си устни и каза с настойчив тон: "Спешно се нуждая от пари. Можете ли да го ускорите?" "Добре, ще опитам. Моля, дайте ми момент." Преди продавачката да успее да вземе пръстена, една справедлива ръка се притисна върху кутията. "Този пръстен е много красив. Ще го купя." Когато Оливия погледна нагоре, се оказа лице в лице с човека, когото мразеше най-много - Марина.