Итън все още имаше същото впечатление от нея, както и последния път, когато му беше хвърлила купа с каша преди няколко дни. Беше бясна и луда и приличаше на ядосана котка. Сега беше точно обратното на това. Стоеше с наведена глава и нервно се местеше от единия крак на другия. Оливия се опита да преодолее дискомфорта и неловкостта, които изпитваше под погледа му. Тихо каза: „Искам да те помоля за у