Вятърът шибаше лицето ѝ с леден хлад. Оливия беше замръзнала до кости, но се насили да се изправи и продължи да преследва колата. Тя надцени моментното състояние на тялото си и успя да пробяга само няколко крачки, преди да се стовари отново на земята. Вратата на колата се отвори. Тя видя чифт лъскави, скроени кожени обувки да спират пред нея. Бавно премести погледа си от обувките нагоре по панталоните, докато не срещна студения и обезпокоителен поглед на Итън. "Итън..." промълви Оливия слабо. Чифт нежни ръце се протегнаха към нея. В транс, Оливия си помисли, че зърна младия мъж, в когото се беше влюбила до уши преди толкова години. Тя не можеше да не протегне ръце към него. Точно когато ръцете им се докоснаха, Итън се отдръпна, угасяйки светлината в нея, след като ѝ даде фалшива надежда и я накара да падне още веднъж. До този момент тя не се беше наранила, но когато се подхлъзна този път, разряза дланите си на парчетата счупено стъкло на земята. Кръв започна да се стича от дланите ѝ към ръцете. Сянка сякаш пробяга по лицето на Итън, но той остана неподвижен. Оливия беше зашеметена. Преди, той щеше да я заведе в болница посред нощ, дори и да имаше само порезна рана на пръста. Тя си спомни как лекарят се подсмихна и каза: "Благодаря Богу, че я доведе навреме. Иначе раната ви щеше да зарасне сама." Мъжът пред нея и този в спомените ѝ бяха един и същ човек. Той имаше същите очи и лице. Поглеждайки назад, тя осъзна, че загрижеността, която някога е проявявал към нея, никъде не се виждаше, заменена от нюанс на ледена безразличие. Със студен глас Итън каза: "Оливия, наистина ли мислиш, че не те познавам? Ти можеш лесно да пробягаш километър и да направиш салто. Очакваш ли да повярвам, че ще паднеш след като пробягаш само няколко крачки?" Той я зяпаше, подигравката в очите му беше като нож, който я прорязваше. Оливия прехапа устни и се опита да обясни. "Не е така. Не те лъжа. Просто съм малко слаба, защото съм болна..." Итън не я изчака да довърши. Той се наведе и наклони лицето ѝ нагоре, за да се изправи срещу него. Грубите му пръсти докоснаха сухите ѝ, напукани устни. "Ти наистина си дъщеря на баща си. И двамата сте превзети до краен предел и бихте разиграли глупав спектакъл само за малко пари." Тези думи жилеха повече от студения вятър и многократно пробождаха сърцето ѝ. Тя отблъсна ръката му от лицето си. "Баща ми е почтен човек. Той никога не би направил нищо, за да нарани някого!" Итън се изсмя презрително. Той реши, че вече не иска да обсъжда този въпрос с Оливия и извади чек от портфейла си. Небрежно написа нещо на чека, задържа го между два пръста и го постави пред Оливия. "Искаш ли това?" попита той. Пет милиона долара със сигурност не бяха малка сума. Това щеше да спести на Оливия главоболието да осигури средства за медицинските сметки на баща си. Въпреки това, тя не взе чека, защото Итън не би бил толкова любезен с нея. "Имам едно условие, обаче," добави Итън и прошепна в ухото ѝ. "Тези пари са изцяло твои, ако повториш след мен. Джеф Фордъм е задник." Изражението на лицето на Оливия се промени моментално и ръката ѝ се вдигна в опит да му удари плесница по лицето. Итън я спря, като я хвана за китката и докато Оливия се бореше срещу него, остави кървава следа от ръка върху ризата му. Хватката на Итън се затегна и тонът му стана по-груб. "О? Не искаш да го направиш? Тогава ще трябва да умре в болницата. Вече съм избрал място за погребението му, така или иначе." Сълзи се стичаха по лицето на Оливия, докато тя питаше: "Защо стана такъв?" Мъжът, който някога се беше заклел да я защитава и да я цени до края на живота си, отдавна беше изчезнал, заменен от безмилостен човек, който намираше радост в това да я кара да се разплаче. Слабата светлина от близкия уличен стълб осветяваше лицето му, допълнително подчертавайки неговото раздразнение и нетърпение. "Значи няма да го кажеш, нали?" Той отпусна хватката си върху нея и бавно разкъса чека на парчета. Оливия се втурна напред, за да го спре, но той я отблъсна и ѝ каза с тон, лишен от емоции: "Дадох ти шанс." Парчетата хартия паднаха от ръцете му, точно както надеждата, която беше имала за него. "Не! Недей!" Неумело Оливия побърза да ги събере, докато сълзите ѝ продължаваха да текат. Тя приличаше на дете, което е загубило всичко, което цени, тревожно и безпомощно. Итън се обърна, за да си тръгне и точно когато се канеше да се качи в колата си, той чу тъп звук. Той се обърна и видя фигурата ѝ да лежи в безсъзнание на земята. Келвин, шофьорът, имаше тревожен вид на лицето си, докато питаше: "Господин Милър, госпожа Милър е припаднала. Трябва ли да я изпратим в болницата?" Погледът на Итън беше обезпокоителен, когато погледна Келвин. "Притесняваш ли се за нея?" Келвин беше объркан. Той работеше за Итън от дълго време. Беше ясно като бял ден, че господин Милър беше лудо влюбен в госпожа Милър в миналото, но цялата му личност сякаш се промени, след като отиде да идентифицира трупа на сестра си. Въпреки това, това беше семеен въпрос на неговия работодател, така че той не смееше да разпитва повече. Той просто отпраши. Колата се отдалечаваше все повече и повече. Итън погледна Оливия през огледалото за обратно виждане и видя, че тя все още не се е изправила. Изражението на презрение на лицето му се задълбочи. Очевидно актьорската ѝ игра се беше подобрила само за няколко дни. Въпреки че ѝ позволяваше да живее защитен живот, Джеф караше Оливия да участва в различни фитнес програми още от малка, за да я предпази от това да бъде цел на тормоз. Тя имаше черен колан по таекуондо и беше експерт по самозащита. Нямаше как някой толкова здрав и във форма като нея да припада толкова често по този начин. За него Оливия разиграваше представление за пари. Докато тази мисъл минаваше през ума му, той отклони поглед от огледалото за обратно виждане, отказвайки да я погледне отново. Виждайки как колата на Итън постепенно изчезва, Кийт най-накрая дойде до Оливия. Когато Оливия се събуди отново, тя се озова в стаята, която беше напуснала не много отдавна. Игла беше забита в задната част на ръката ѝ и интравенозната течност бавно проникваше в нея. Лявата ѝ ръка беше превързана. Тя погледна часовника, който висеше на стената и видя, че вече е три сутринта. Преди да може да реагира, тя чу Кийт да казва с нежен глас. "Съжалявам. Последвах те, защото си помислих, че ще направиш нещо глупаво." Виждайки, че Оливия иска да седне от леглото, Кийт побърза да ѝ помогне, като постави възглавница зад нея. След това ѝ даде малко вода. Най-накрая тя отвори уста, за да проговори. "Видя ли всичко?" "Съжалявам. Нямах намерение." Кийт беше толкова искрен и честен, докато Итън беше точно обратното на него. "Добре е. Аз съм му съпруга. Няма какво да крия, така или иначе." Изражението на Кийт сякаш замръзна за секунда. Оливия го забеляза и се усмихна горчиво. "Нали. Всички смятат, че Марина е негова годеница сега. Няма значение дали не вярваш..." "Не. Вярвам ти. Разпознавам дизайна на твоята сватбена халка. Беше лимитирана серия на SL. Това е единствената двойка, която съществува. Списанията споменаха, че шефът на SL я е проектирал специално за съпругата си. И знам, че Итън Милър е човекът зад SL." Преди Кийт подозираше, че Оливия и Итън са заедно, но отхвърли идеята, след като чу клюките между Итън и Марина. Итън рядко идваше в болницата след това също. Оливия подсъзнателно докосна мястото, където обикновено носеше халката си. Пръстът ѝ беше гол сега, а кожата, където някога е била халката, беше малко по-светла от останалата част на ръката ѝ - сякаш ѝ напомняше за нейния нелеп брак. "Няма значение дали съм му съпруга. Ще се развеждаме утре в девет." "Знае ли той за състоянието ти?" "Той няма право да знае за това."