Той излиза на задната веранда, а Сейди е по петите му. Наблюдавам го, докато режа моркови. Има нещо толкова дяволски успокояващо в него. Движенията му са спокойни, но уверени и ако не беше толкова плашещо красив, щях да се чувствам напълно спокойна около него, сякаш бях напълно защитена и никога нямаше за какво да се тревожа. „Майната му!“ – викам, когато съм твърде заета да се взирам в задника му