СЕДЯ НА ЕДНА ОТ ПАЛУБИТЕ с родителите на Уестън, докато той слага Дейзи да спи. Предложих аз да го направя, но той настоя, заплахата от вечерята все още витаеше във въздуха. — Значи си от Чикаго, нали? — пита Алек, докато отпивам малка чаша просеко, а топлият нощен бриз гали лицето ми. — Да, родена и израснала там. — Родителите ти още ли са в града? — Не, майка ми почина и… — О, колко е трагично.