УЕСТЪН „Радвам се, че най-накрая успяхте да се появите, г-н Вон.“ Тя се усмихва, но е очевидно, че прикрива разочарованието си... или се опитва. Ръцете ѝ са здраво стиснати пред нея, малките ѝ рамене са изправени, а брадичката ѝ леко издадена напред. „Какво? Този път няма кафе, което да хвърлите по мен?“ Очевидно не е развеселена от коментара ми. „Някои от нас имат важна работа, която не може прос