Всяко момиче мечтае за абитуриентския си бал и аз не бях изключение. Приготвяхме се с приятелките ми да отидем да си купим рокли, но родителите ми не разбираха колко важен е балът за мен. Те смятаха, че трябва да се въздържам от всякакви действия, които биха могли да повлияят на имиджа ми и да привлекат негативно внимание към името на семейството ни. Очевидно, това да си дъщеря на бета, те ограничава да се забавляваш. Разбира се, аз използвах всяка възможност да се наслаждавам на живота си и да го живея пълноценно. Мама казваше, че ѝ напомням за това, което е била, преди да си намери партньор, и имаше склонност да ми дава известна свобода, но татко беше голям привърженик на правилата. Мама, Сара, беше висока 167 сантиметра, с тонизирана фигура и светлокафява коса, стигаща до гърдите ѝ. Тя беше воин в нашата глутница и ме беше научила да се бия, откакто бях на пет години. Татко, Бен, беше висок 200 сантиметра, с тяло на футболист, което можеше да вдигне кола от лежанка, имаше татуировки от главата до петите и лъскава черна коса. Той никога не ме е щадил и беше разстроен, че не съм момче, но това не го спря да ме възпитава като такова. Състезавах се във всички същите състезания като момчетата, но все още не успявах да го надмина. Той смяташе, че съм също толкова добра и трябва да заема позицията на бета, когато се пенсионира – ако се взема в ръце и не му създавам повече главоболия. Смеейки се, се замислих за всички лекции, които ми е държал през годините. "Какъв партньор ще иска момиче, което купонясва и е лекомислено с правилата, камо ли пък кой алфа ще те иска за бета?" Засмях се, защото израснах с бъдещия алфа, Деймиън. Той беше най-добрият ми приятел и от време на време се целувахме, но пазех девствеността си за партньора си. Деймиън беше 203 сантиметра чиста мускулна маса, с къса черна коса и племенна татуировка от гърдите до рамото, около врата и ръката му и по гърба. Той беше ходещ секс символ с пронизващи, яркосини очи. Темпераментът му отговаряше на визията му на лошо момче, но винаги имаше слабост към мен. Знаех, че винаги съм привличала вниманието му. С височината си от 170 сантиметра, стройно и тонизирано тяло, дълга до кръста тъмна вълниста коса и изумрудено зелени очи, имам склонност да привличам вниманието на доста момчета. Въпреки това, повечето от тях си мислеха, че ще получат позицията на бета, така че имам склонност да ги игнорирам. "Хайде, Нина!" извика най-добрата ми приятелка, Холи. Тя беше красива с кремавата си кожа с цвят на мока и черна коса с дължина до раменете. Може би беше висока само 165 сантиметра, но отношението ѝ беше като на човек висок два метра и половина. Откъсвайки се от тоалетката си, аз се затичах към входната врата, преди тя да започне да се качва по стълбите. Веднъж я накарах да чака и тя почти разби вратата ми. "Идвам! Трябваше да си завърша грима", казах аз, леко задъхана. "Зак, Деймиън и Тревър ни чакат в колата." Зак беше син на друг воин. Той беше висок 198 сантиметра с бледа кожа, лешникови очи и руса коса с дължина до раменете. Той беше сладък по свой начин, но имаше по-мек израз. Винаги е имал очи за Холи, но тя не му обръщаше внимание. Като дъщеря на гама, тя получаваше същите лекции като мен. Тревър беше нейният брат и също така дясната ръка на Деймиън, тъй като бяха родени само на няколко дни разстояние. Той беше висок 198 сантиметра с по-тъмен тен от Холи и имаше черна като смола коса и същите тъмнокафяви очи със златни люспи в тях, които имаше Холи. Очевидно това беше семейна черта на техните. "Чао, мамо и тате!" "Чао, скъпа. Не забравяй да се държиш прилично и да ми звъннеш, ако имаш проблеми. Не се забърквай в битка този път!" извика татко от кухнята. Беше само веднъж и аз спечелих битката. Не съм виновна, че някой не можеше да разбере "не". Татко не беше твърде притеснен този път, тъй като обещах, че момчетата ще дойдат с нас и ще могат да "ни защитят". Сякаш имам нужда от мъж, който да ме защитава. Завъртях очи и излязох от вратата с ръка на раменете на Холи. "Хайде, момичета! Нямам цял ден", извика Тревър. "О, млъкни, Тревър. Днес имаш само време", измърмори Холи, плъзгайки се на задната седалка на Cadillac Escalade на Деймиън. Аз, разбира се, скочих на предната седалка до Деймиън. Някои хора смятаха, че съм партньорката на Деймиън. Ние не вярвахме, че сме такива, но не бяхме против това. Въпреки това се отнасяха към мен като към такава и никога не ми пречеше. "Аз трябва да мога да седна отпред. Краката ми са много по-дълги от твоите, Нина, и ако трябва да излезем бързо, имам нужда от по-добър достъп от третия ред", измърмори Зак. "О, наистина ли, искаш ли още един реванш, Зак?" Повдигнах вежда към него. Последният път, когато ме попита, го повалих повече пъти, отколкото можеше да преброи, но той все още казваше, че "ме е оставил да спечеля". Всички се засмяха на глас, с изключение на Деймиън, който просто повдигна вежда към Зак. Зак беше страхотен воин, но когато имаш кръв на бета, която тече през вените ти и си обучен от петгодишна възраст, не много хора могат да се сравняват. "Просто се опитвам да бъда джентълмен тук, Нина. Искам да се отнасям към теб като към принцесата, каквато си", пошегува се Зак с мен. Той току-що си спечели изсумтяване и въртене на очи от мен и гръден ръмжене от Деймиън. "Както и да е", усмихна се Холи, "Каква рокля искаш да си вземеш днес?" "Хм", замислих се. "Може би прилепнала по тялото, която спира точно под задника ми с дълбоко V-образно деколте, което е прозрачно." "Няма да стане, по дяволите!" изръмжа Деймиън. Избухнах в смях. "Просто се шегувам. Боже, всъщност не знам. Искам обаче дълга до пода!" "Аз пък искам къса, която ще направи краката ми да изглеждат по-дълги и която ще обгърне извивките ми." "Холс, мама и тате ще те убият – знаеш ли това, нали?" попита Тревър, докато търкаше ръка по лицето си. "Ти ще си причината да ме убият", прошепна той, но с нашия слух на вълци всички го чухме. "Аз съм тяхната принцеса. Няма да го направят! Плюс това, ако си намеря партньор, те не могат да кажат нищо!" каза Холи с решителен поглед в очите. Познавах този поглед и нямаше начин да я разубедиш. Нашият "бал" беше бал сам по себе си. Започна като традиционен бал, но с течение на годините всички осемнадесетгодишни, които не са си намерили партньор, се втурват в "балната" вечер на други глутници с надеждата да си намерят партньор или да получат бърз секс, ако не. Рожденият ми ден беше ден преди бала, след една седмица, и бях толкова развълнувана. Най-накрая щях да видя дали Деймиън е моят партньор или не. Получавам странно чувство в стомаха си всеки път, когато се сетя за това. Ами ако той не е моят партньор и си намери друго момиче? Ще бъда ли добре с това? Дълбоко в себе си винаги ми е харесвало, че ме защитава, но той го правеше по начин, че все още можех да ударя някого и той щеше да е там да гледа, като се уверява, че не съм наранена в процеса.