Чернота беше всичко, което виждах. Никакви светлини, никакви звуци или усещания. Просто чернота. Миризмата на стек ме връхлетя, събуждайки всички останали сетива. След това дойде слухът ми, като звуците бяха тихи и постепенно ставаха все по-силни и по-силни. Уф, не исках да съм будна в момента! Но храната миришеше страхотно. — Нина, време е да се събудиш и да ядеш — каза Уайът, като леко ме разтър