Млада блондинка се втурна из болничните коридори, трескаво търсейки отделението, в което беше настанен баща ѝ. Преди малко получи обаждане, че здравето му бързо се влошава и трябваше да зареже всичко, което правеше, за да стигне навреме. Тя се блъсна в медицинска сестра, която излизаше от едно отделение, и изби тавата от неръждаема стомана от ръката ѝ. "Оливия Паркър, нали?" попита набързо медицинската сестра, която си обличаше розова униформа, и видя как младото момиче кимна в знак на потвърждение. "Д..да..баща ми..." Медицинската сестра се отмести, позволявайки на Оливия да влезе в отделението. Оливия отвори вратата и се затича вътре, но щом влезе, сърцето ѝ се сви. Тя стоеше вкопана в земята и наблюдаваше как майка ѝ се бори с лекаря и медицинските сестри, които се опитваха да изнесат безжизненото тяло, покрито с бял чаршаф. "Той не е мъртъв..обеща, че никога няма да ни изостави..не го отнемайте!" извика Санди Паркър, изпадайки в истерия, докато се опитваха да изнесат тялото на съпруга ѝ от отделението. Сълзи се стичаха по лицето на Оливия, тя не можеше да приеме, че любимият ѝ баща си е отишъл след всичко, което тя и майка ѝ направиха, за да спасят живота му. Мощен гръм разтърси небето в този момент, което означаваше, че ще вали, светлините в отделението примигваха непрекъснато, което допълнително разпалваше искрите в кехлибарените ѝ очи. Оливия направи крачка назад и след това още една, преди да избяга от стаята, не можеше да го понесе, не можеше да гледа тялото на баща си, чувстваше се виновна за всичко, което им се случваше... Тя се движеше толкова бързо, колкото краката ѝ можеха да я носят, Оливия не беше сигурна накъде се е запътила в този късен час, но се чувстваше разочарована от себе си и не можеше да се изправи пред майка си в този критичен момент. *** Междувременно... Лекарят погледна за кратко двамата мъже, които стояха пред него, и отново насочи погледа си към младия мъж, когото бяха довели. "Съжалявам, но това не е лечимо..дал му е голяма доза афродизиак..и знаете какво означава това, нали?" промърмори лекарят, очевидно неудобен от темата и присъствието на мъжете пред него. Двамата мускулести мъже, които изглеждаха като бодигардове, се погледнаха за кратко и кимнаха. Лекарят поклати глава и напусна отделението набързо, оставяйки ги сами. Те погледнаха обратно към младия си господар, чиито кокалчета бяха започнали да побеляват и той изглеждаше наистина неудобно, лицето му блестеше от пот, която се стичаше по врата му, и без друг избор охранителите напуснаха отделението. *** Оливия се подпираше на стените за опора, умът ѝ беше объркан от различни мисли за това какво ще стане с нея и майка ѝ сега, когато баща ѝ го нямаше. Само мисълта за това беше достатъчна, за да разбие сърцето ѝ на милиони парчета. Може би ако не го беше тормозила за къмпинга, където за съжаление претърпя инцидент, той можеше да е все още с нея. Тиха въздишка се откъсна от устните ѝ, когато вдигна глава и видя двама огромни мъже да я гледат лошо, тя преглътна и се премести от другата страна и за нейна изненада те отново блокираха пътя ѝ. Тя се обърна за кратко назад и забеляза, че коридорът е празен, и отново насочи погледа си към тях нервно. Те изглеждаха опасни, излъчваха смъртоносна аура, особено този с белега, който минаваше през лицето му. "Кои..сте вие?" За миг длан беше поставена върху устата ѝ, за да я спре да крещи и да привлече вниманието на другите. Тя риташе и извиваше тялото си, опитвайки се да се освободи от хватката им, но кого лъжеше? Тя беше перце в сравнение с тяхната сила. *** Двамата мъже я бутнаха в тъмно отделение и заключиха вратата зад тях. "Мислиш ли, че това ще проработи?" "Да се надяваме." И двамата стояха до вратата, охранявайки я и оглеждайки се за всеки, който иска да проникне. Оливия блъскаше вратата зад себе си, стаята беше тъмна и не можеше да разбере какво ги е накарало да я заключат тук. Мощен гръм разтърси небето, последван от синя светкавица, която освети стаята малко и тогава тя осъзна, че не е сама. Очите ѝ се разшириха от страх, краката ѝ бяха вкопани в земята, треперещи. "Кой..е там?" попита тя нервно, сърцето ѝ биеше толкова силно, че можеше да го чуе сама. Висока тъмна фигура се появи от ъгъла на отделението, той се поклащаше малко, докато вървеше към притесненото момиче, което беше на няколко метра от него. Страх обзе цялото ѝ същество, тя бързо се обърна към вратата, за да избяга, но беше дръпната назад от непознатия. Гърбът ѝ докосна стената в следващия момент и тиха въздишка се откъсна от устните ѝ. Той повдигна брадичката ѝ с ръце и разби устните си в нейните, Оливия почувства тялото си отслабено под внезапното нападение върху устните ѝ. Тя се опита да се откъсне от хватката му, но той беше по-силен, ръцете му бяха здраво около нея. "Моля те, пусни..ме.." трепереше тя, опитвайки се да го отблъсне. С бързо движение той я вдигна на ръце и се насочи към леглото в отделението. "Не се бори.." дрезгавият му глас я накара да потрепери, можеше да усети слаб аромат на алкохол, идващ от него. "Ще поема отговорност" промърмори той още веднъж и отново докосна устните ѝ. Сълзи се стичаха от очите на Оливия, когато почувства, че дрехите ѝ са разкъсани от тялото ѝ. "Обещавам да бъда нежен" дойде отново успокояващият му глас. *** Оливия отвори очи бавно, огледа се и очите ѝ се разшириха. Сърцето ѝ изскочи от гърдите ѝ, спомняйки си какво се случи преди няколко часа. Тя свали ръцете на мъжа от кръста си и слезе от леглото уплашено, току-що даде девствеността си на непознат. Тя вдигна дрехите си, които бяха разкъсани, но все още бяха поправими. Оливия си облече дрехите, погледна за кратко мъжа, който лежеше на леглото все още заспал, опита се да погледне лицето му, но спря, когато чу някакво вълнение точно пред вратата. Тя се отказа от мисълта и избяга от стаята, охранителите, които я видяха да бяга, се опитаха да я спрат, но тя беше далеч. "Почакайте малко, госпожо..късно е.. *** Очите на Санди бяха подути от плач през цялата нощ, тя също беше притеснена, че дъщеря ѝ не е била намерена никъде през цялата предишна нощ. Вратата внезапно се отвори и Оливия влезе нервно. "Мамо, аз.. Очите на Санди се насълзиха още веднъж, тя насочи погледа си към дъщеря си, която се суетеше пред нея. "Преди баща ти да почине, той непрекъснато настояваше да те види..но ти беше толкова заета, че не се появи, за да чуеш последните му думи" Оливия вдигна глава, за да срещне парещия поглед на майка си. "Мамо..не е това, което си мислиш, бях там, но аз.. Погледът на Санди падна върху врата на Оливия, Оливия, която забеляза къде е насочен погледът на майка ѝ, оправи малко яката си, за да скрие смучката на врата си. След случилото се между нея и непознатия в болницата снощи, тя не можеше да се прибере по този начин. Затова трябваше да се отбие в дома на приятелката си посред нощ, където прекара нощта. Санди направи крачка напред към Оливия, тя разтвори яката на Оливия и погледът ѝ падна върху многобройните смучки от врата ѝ до гърдите ѝ. Очите на Оливия се насълзиха "Мамо, мога да обясня.. Шамар падна върху лявата ѝ буза, което накара лицето ѝ да падне от другата страна. "Виждам, че си се забавлявала, докато баща ти беше зает да чака пристигането ти..не мога да повярвам, че всъщност би направила това, Оливия!" Оливия шмръкна, сълзи се стичаха по очите ѝ като безкрайни потоци, тя не пропусна изражението на разочарование, което премина през лицето на майка ѝ. "Мамо, моля те, изслушай ме..." Санди се обърна и напусна стаята, тя току-що загуби съпруга си и сега дъщеря ѝ вече я подлудяваше. Оливия падна на колене, хвана се за гърдите си и изплака очите си, кой би си помислил, че ден като този ще я сполети? Младо момиче на нейната възраст се затича към нея и я прегърна силно, успокояващо. "Толкова съжалявам, Оливия, моля те, не плачи повече" гукаше Бианка, най-добрата приятелка на Оливия, но думите ѝ сякаш не оказаха никакво въздействие, а само накараха Оливия да се почувства по-зле...