Вратата на отделението се отвориха след кратко почукване и двамата мъже влязоха, за да видят младия си господар все още да спи. Размениха си притеснени погледи. Минаваше десет сутринта, а той още не беше станал. Клепачите му леко се раздвижиха, преди да се отворят и да разкрият сиви, хлътнали очи. "Шефе, буден сте!" - възкликна един от охранителите с облекчение. Дебелите му вежди се сбърчиха, докато ръката му отиде към тила от болка. Той се опита да си спомни какво се е случило предишната вечер, но в отговор получи главоболие. "Какво стана?" - каза той, което прозвуча повече като стон. "Снощи ви дрогираха на партито, шефе, и нямахме друг избор, освен да ви доведем тук." Погледът му падна върху малкото петно кръв до него на леглото. Спомените от снощи внезапно започнаха да се възпроизвеждат в съзнанието му. Той затвори очи за кратко с въздишка: "Къде е тя?" "Шефе, тя е изчезнала." "Намерете я!" - заповяда той и слезе от леглото. *** Междувременно в голяма всекидневна мъж и жена на средна възраст седяха на една от изящните кожени възглавници и прелистваха списание. "Уау... тази рокля е толкова хубава" - възкликна Анита Стърлинг, дърпайки ризата на съпруга си. Олдрин Стърлинг се прозина и обърна страницата към следващия артикул, но списанието беше изтръгнато от ръцете им от младо момиче на около осемнадесет години. "Алекса!" Алекса завъртя очи към тях, хвърли списанието на отсрещната възглавница и се обърна към тях с остър поглед. "Точно така! Аз съм! Вашето скъпо малко синче не се прибра снощи. Какво ще направите по въпроса, а?" Двамата си размениха кратки погледи. Как беше възможно това? Деймиън не беше от тези, които спят навън. И точно навреме се чу твърда стъпка и млад мъж влезе с кожено яке на рамо. "Току-що се връщаш от партито? Мислехме, че... "Ще бъда в стаята си и не искам никой да ме безпокои" - промърмори той и остави въпросите им да висят във въздуха. *** Седмица по-късно... Бианка присви очи към Оливия, която току-що й разказа за случилото се преди седмица. "Шегуваш ли се, нали?" Оливия въздъхна и стана от розовата принцеска легло на Бианка и взе раницата си. Извади бял лист хартия и го подаде на приятелката си, която се поколеба известно време, преди да го приеме. Бианка прегледа листа и очите й почти изскочиха от орбитите, когато прочете съдържанието на хартията. "Кажи ми, че това не е вярно, Оливия." Оливия отклони погледа си от интензивния поглед на Бианка. Беше толкова засрамена от себе си. "Истината е, Оливия." Бианка скочи на крака набързо. Просто не можеше да смели новата информация, която току-що получи. "Как може да си бременна, когато не си... знаеш?" Оливия изтръгна листа от Бианка и го сгъна, преди да го постави в раницата си. "Разказах ти какво се случи в болницата, мислиш ли, че ще се шегувам с това? Изпадам в ужас в момента, защото майка ми буквално ще ме убие, щом разбере, че съм бременна от непознат." Честно казано, й беше писнало от малките драми, които се разиграваха около нея след неочакваната смърт на баща й. Сълзи се появиха в кехлибарените й очи, припомняйки си онзи ужасен ден. Загуби две ценни за нея неща в същия ден. "Толкова ме е страх, Бианка, какво ще правя? Нямам представа кой беше той. Върнах се в болницата, за да направя запитвания за него, но нямаше и следа от него." Бианка прегърна Оливия. Това беше просто ужасно. Оливия беше само на осемнадесет и щеше да стане на деветнадесет след няколко месеца. А какво щеше да стане с образованието й? Бианка целуна русата коса на Оливия. "Познавам една приятелка, Оливия... Утре ела, ще те заведа някъде с мен." Оливия изсмърка и кимна в знак на одобрение. Беше готова да направи всичко, ако това щеше да спаси името на майка й от позор. *** На следващия ден, както беше уговорено, двете приятелки се срещнаха и се отправиха навън. Беше голяма трудност да убедят майките си да ги оставят да се разходят извън града този уикенд. Бианка стисна дланта на Оливия. Забеляза колко нервна беше приятелката й и беше готова да я подкрепи с каквото може. Оливия, която вече знаеше защо е тук, преглътна трудно. Беше чувала много истории за момичета, които са се опитвали да направят аборт, само за да загубят живота си в процеса. "Следващият!" - раздразнен глас на жена дойде, изтръгвайки Оливия от мислите й. "Ти си, Оливия... Вярвай ми, можеш да го направиш." Оливия кимна и влезе в окаяно изглеждащата стая. Огледа се наоколо. Имаше бедно обзавеждане. Веднага разбра, че това е нелегална операция, която се извършва тук. "Качвай се на масата и разтвори краката си!" - излая й пълната жена. Тя носеше сини ръкавици и взе дълъг тънък метал. Погледът й падна върху Оливия, която все още стоеше неподвижно и се оглеждаше наоколо. "Хей, госпожице! Ще се качваш ли или не?! Имам много работа!" Оливия се стресна от мислите си. Нервно се качи и легна на студената метална маса. "Разтвори краката си широко!" - изкрещя й отново жената. "Извинете?" - изтърси Оливия от нищото, което предизвика самодоволна усмивка на устните на жената. "О! Неопитна, виждам. Реши да опиташ и виж докъде те доведе това! Сигурна съм, че твоето малко гадже не те е молило повече от веднъж да си отвориш краката за него... Сега бъди добро момиче и го направи!" Оливия затвори очи и направи точно както й беше казала жената. "Добро момиче!" "Това ще боли ли?" - попита Оливия нервно. За първи път предприемаше такава стъпка и беше твърде уплашена и изплашена. "Майтапиш ли се?" - подигра се жената и за нейна изненада Оливия седна и слезе от масата. "Съжалявам, госпожо, но повече не го правя" - възкликна тя и избяга от стаята, оставяйки жената, която ругаеше след нея. Бианка, която търпеливо седеше пред вратата и чакаше приятелката си да излезе, се стресна, когато Оливия внезапно мина покрай нея. "Оливия" "Каква страхливка! Следващият!" Бианка скочи на крака и избяга от старата сграда в търсене на приятелката си. Забеляза Оливия да върви надолу по улицата набързо. "Оливия!" Оливия спря и търпеливо изчака Бианка да я настигне. "Какво беше това, Оливия? Тръгна си набързо. Отърва ли се от него?" Оливия присви очи към Бианка: "Току-що ли нарече това дете 'то'?" Бианка завъртя очи към наивността на Оливия. Нямаше друг избор, освен да го направи. "Не знаеш бащата и все още си толкова млада, за да бъдеш майка. А какво ще стане с училището? Все още имаш дълъг път пред себе си... Хайде, да се върнем" - каза Бианка нежно и хвана ръцете на Оливия. "Не искам да го правя, Бианка... Много ме е страх... Не мога да го рискувам." Тя докосна плоския си корем. Не можеше да повярва, че има живо същество, което расте вътре в нея. Все още й се струваше нереално. "Може би това е лошата ми съдба." Бианка въздъхна и постави ръка върху рамото на Оливия. "Добре! Просто знай, каквото и да направиш... Винаги ще те подкрепям." "Благодаря ти, че винаги си до мен." *** Оливия затвори вратата след себе си. Влезе в странно тихата стая и се стресна, когато видя майка си да я гледа ядосано. Погледът й падна върху отворената й розова раница, която лежеше на стола до майка й, и бял лист висеше в ръката на майка й. "Мамо, ти..." "Бременна си, Оливия... Какво повече имаш да кажеш?" Оливия нервно преглътна. Заигра си с края на кремавата си рокля. Сълзи се образуваха в ъглите на очите й. Виждаше също сълзи, които напираха от очите на майка й. "Само седмица е, откакто баща ти ни напусна завинаги, а ти толкова се промени! Осъзнаваш ли какво си направила?!" Плачът на Оливия се засили. Провали се. Беше лоша дъщеря, но кой щеше да я изслуша и да й повярва, когато разкаже за премеждието си със странния мъж преди седмица... "Съжалявам, мамо... Направих грешка." Санди стана и смачка белия лист в дланта си. "Грешка, а? Качи се в стаята си и си свали багажа. Напускаш града, за да живееш с леля си, и това е окончателно!" Веждите на Оливия се сключиха. Майка й ли я изхвърляше? Ако майка й можеше да й каже това, какво щеше да каже останалият свят тогава?