Келвин хвърли на Зандър една от онези свои сладки усмивки, които могат да накарат дори най-коравосърдечните хора да се стопят като масло...
"Не мога да ги намеря."
Зандър огледа закусвалнята, преди да насочи погледа си обратно към детето, не успя да забележи лукавата усмивка, която играеше в ъгълчето на устните на хлапето...
"Не можеш? Знаеш ли къде живееш?"
Келвин кимна и скочи от мястото си, зас
















