Бианка завъртя очи, когато чу Оливия и сина ѝ Келвин да обсъждат как са научили лошите на урок. Излязоха от мола с много торби, пълни с неща, които току-що бяха купили. Оливия, все още погълната от разговора с Келвин, не видя червената кола, която се насочваше право към нея. Гумите на колата изпищяха, след като удариха Оливия, торбите, които държеше, полетяха във въздуха и се стовариха тежко на земята. Очите на Бианка и Келвин се разшириха от гледката, въпреки че колата едва я докосна, ударът беше достатъчен, за да причини няколко синини. "Мамо!" "Оливия!" Стъклото на червеното Porsche се свали и разкри дама със слънчеви очила, чието лице не показваше никакво разкаяние за това, което току-що беше направила. "Сляпа глупачка!" излая тя по тях и бавно потегли. Веждите на Келвин се сключиха, тази дама просто си тръгна, без да се извини на майка му, въпреки че тя беше виновна! Той се наведе и вдигна камък на няколко метра от него и го хвърли по предното стъкло на колата. Очите на Оливия и Бианка се разшириха, когато чуха звука от счупено стъкло не много далеч от тях. Porsche-то отново спря, преди да се отвори вратата. Слаба дама в кралско синя рокля до бедрата излезе и свали слънчевите си очила, докато правеше грациозни стъпки. Кафявите ѝ очи пламтяха от гняв, когато видя щетите, причинени на лъскавата ѝ кола. Погледът ѝ се спря на малко момче не много далеч от нея, което също я гледаше яростно. Тя се приближи към него с бързи стъпки "Как смееш?!" "Ти не се извини на майка ми... така че не очаквай аз да ти се извинявам" отвърна Келвин с остър тон. От гняв тя вдигна ръка, готова да удари момчето за нахалството му, но за нейна изненада ръката ѝ беше хваната във въздуха. И преди да успее да реагира, плесница се стовари на лявата ѝ буза, тя премести погледа си към човека, който би се осмелил да я обиди по този начин. "Как смееш да вдигаш ръка да удариш сина ми?!" излая Оливия, докато прилагаше малко повече натиск върху ръката на дамата, която все още държеше. "Ти! Пусни ме веднага! Или ще те накарам да изчезнеш от лицето на земята!" заплаши дамата и за нейна изненада беше дарена с още една плесница. Бианка пусна торбите за пазаруване, които държеше на земята, когато прочете номера на дамата зад колата ѝ. Тя премести погледа си към майката и сина и изтича към тях, тази дама беше дъщеря на Стърлинг, най-мощното и влиятелно семейство в страната. "Мис Алекса Стърлинг! Дълбоко се извинявам за щетите, които моята приятелка и синът ѝ ви причиниха..." извини се Бианка от името на Оливия. Тя отдели ръцете на Оливия от ръцете на Алекса, Алекса отдръпна ръцете си рязко, сякаш ужилена от насекомо. "Не ме докосвай! Не ме прави по-мръсна, отколкото вече съм! Вие, ниски селяни!" презря Алекса и се отдръпна от тях. "Махай се оттук... богаташка! Няма нужда да правим от това проблем, след като ти си виновна, защо не го забравим?" изплю Оливия. Алекса се усмихна самодоволно и след секунда усмивката изчезна напълно от лицето ѝ, сякаш никога не е била там. "Да забравим ли? Новата ми кола беше съсипана от сина ти... Просто трябва да спра да си губя времето с жалко същество като теб, защото знам, че не можеш да си позволиш да поправиш колата ми и след милиард години! И внимавай за мен!" Алекса се обърна от тях и започна да се отдалечава. Оливия се наведе до височината на Келвин и се вгледа в очите му. "Защо направи това, Келвин?" Келвин изви устни, мигайки със сладките си сиви очи към нея. "Тя те обиди, мамо, как можех да я оставя да си тръгне толкова лесно?" *** В голяма конферентна зала няколко мъже и жени обсъждаха нещо помежду си, което предизвика малък шум. Но веднага щом двете големи двойни врати се отвориха, навсякъде стана тихо, когато висока фигура влезе, сивите му орбити бяха фиксирани напред, докато беше насочван към председателското място от мъж, който го следваше по петите. Той беше перфектното определение за думата "красив", имаше високи скули и дебели тъмни вежди, които бяха набраздени, докато сядаше. Черната му коса беше перфектно накъдрена отстрани на лицето му, пълните му устни образуваха тънка линия и той прокашля, за да привлече вниманието на всички. "Г-н Стърлинг!" Той кимна кратко и продължи да държи речта си. "И така, както всички знаем за двете процента намаление на продажбите ни през последните няколко месеца... Реших да приложа нова стратегия." Мъжът, стоящ до него, се наведе до ухото му и промърмори няколко думи. "Хм" беше краткият му отговор, скоро след това той продължи речта си. Асистентът излезе от стаята и се върна след известно време с папка в ръцете си. "Ето всяка малка подробност, която поискахте, шефе." Деймиън взе папката от асистента си и я отвори, прегледа я и кимна с глава в знак на одобрение. "И така, това е разбивката на всички средства, използвани в последния проект, и изглежда, че има голяма дупка в нея... Ще дам на виновника само секунда да се обозначи." Всички се гледаха един друг в недоумение, за какво говореше големият шеф? Самодоволна усмивка се появи на устните на Деймиън, изглежда тези старчета го виждат като глупак, но много грешаха. "Едно!" Деймиън преброи и веднага един от мъжете се изправи с наведена глава, внезапно падна на колене. "Г-н Стърлинг, моля, смилете се над бедната ми душа, не го направих нарочно." Деймиън стана от мястото си и оправи костюма си. Той постави ръка в джоба на панталона си и започна да излиза от конферентната зала. "Изведете го от сградата и се уверете, че плаща всяка малка стотинка, която е откраднал." *** На следващата сутрин... Оливия изкрещя, взирайки се остро в компютъра си, тя скочи на крака и забърза към гардероба си, за да намери подходящ тоалет за обличане. Бианка, която чу писъка ѝ, влезе в стаята ѝ с Келвин, облечен напълно за училище. "Добре ли си? Чух те да крещиш" попита Бианка, оправяйки яката на Келвин. Оливия стоеше пред огледалото, тя постави бял топ върху гърдите си. "Спомняш ли си, когато ти казах, че кандидатствах за работа преди месец?" Бианка скръсти ръце и кимна "Ами да." "Току-що получих имейл, в който се посочва, че интервюто ми е насрочено за 9 часа тази сутрин, направи ми услуга и закарай Келвин до училище." "Уау, това е страхотно! Надявам се този път да я получиш, и бъди сигурна, че този сладък малък принц е в сигурни ръце..." изрече Бианка. Оливия се усмихна с признателност и се втурна към банята. *** След по-малко от четиридесет минути тя вече стоеше пред сградата, оправи черната си пола с молив до коленете, която беше облякла върху бяла блуза. Косата ѝ беше пусната да пада върху рамото ѝ, тя пое дълбоко въздух и влезе в сградата. Беше насочена към офиса, където се провеждаше интервюто. Очите ѝ сканираха широката стая и малка въздишка излезе от устните ѝ. "Кого имаме тук?" Дама, която седеше зад бюро, се изправи, когато забеляза Оливия да наднича из офиса ѝ, тя завъртя показалеца си на върха на косата си, докато дъвчеше грубо дъвка. Оливия забеляза черната ѝ пола до бедрата и бялата ѝ риза с разкопчани първите три копчета, показващи поглед към гърдите ѝ. "Тук съм за интервюто" каза Оливия с малка усмивка. "О!" Бела се дръпна малко назад, тя се взря в Оливия от главата до петите с нищо друго освен отвращение в кафявите си очи. "Предполагам, че няма нужда да бъдеш интервюирана... Видях повече от достатъчно... Ще те покажа на кабинката ти по-късно, но за момента вземи тези файлове и ги изпрати във финансовия отдел." Веждите на Оливия се сблъскаха в объркване, тя чувстваше, че нещо не е наред тук. "Това означава ли, че получих работата?" Бела повдигна вежда на въпроса ѝ "Трябва ли да го напиша на челото си?! Прави каквото ти казвам!" Тя се нахвърли върху Оливия. Оливия пое дълбоко въздух и отиде до купчината файлове на дървеното бюро, тя ги вдигна и ахна, когато Бела добави още към тези, които вече беше вдигнала. Файловете в крайна сметка блокираха лицето ѝ "Къде е финансовият отдел?" Бела сви рамене и се върна на мястото си "Питай всеки наоколо, малка глупачке!" Гърдите на Оливия се повдигнаха от гняв, тя неохотно напусна офиса с огромната купчина файлове, които бяха на същото ниво като главата ѝ. "Здравейте, можете ли да ме насочите към финансовия отдел?" "Просто вървете малко надолу и след това завийте наляво." "Благодаря!" Оливия тръгна с тежката купчина файлове, не беше изминала голямо разстояние, когато мъж се блъсна в нея, изхвърляйки всички файлове от ръката ѝ. Тя се залитна назад, за щастие рефлексите му бяха достатъчно добри, за да я спасят от падане, една от ръцете му посегна към талията ѝ. Погледът на Оливия беше заключен с неговия за кратък момент, тя се изтръгна от замаяността си и веждите ѝ се превърнаха в намръщена физиономия. "Сляп ли си или нещо подобно?!" нахвърли се тя върху него и той веднага отдръпна ръката си от талията ѝ, което доведе до падането ѝ на задните ѝ части. Другите служители ахнаха, когато видяха гледката пред себе си. "За какъв се мислиш?!" избухна Оливия в ярост. "Шефе, моля, подпишете тук." Деймиън извади химикалка от вътрешния си джоб и надраска върху листа хартия, донесен му, погледът му нито веднъж не се откъсна от нейния. Челюстта на Оливия увисна от шок, шеф?? Правилно ли чу? И защо изглеждаше и миришеше толкова познато?