Предишното мрачно изражение на Деймиън се разведри за секунди, сега, като се замисли, тя може да остане… "Знаеш ли какво? Мисля, че съм лош шеф, че се опитах да те уволня още в първия ти работен ден… така че от сега нататък ти си моята секретарка." Оливия повдигна вежда на този обрат на 360 градуса, който думите му току-що направиха. Не беше ли против тя да остане тук преди малко? И защо беше толкова мил? "Наистина ли?" Очите ѝ засияха от радост, когато той кимна. Тя тъкмо се канеше да напусне офиса, когато чу следващите му думи… "Ще се погрижа да съжаляваш, че работиш с мен!" *** Санди Паркър се изкикоти, когато внезапно беше прегърната от малка фигура… Беше нейният внук Келвин. Не след дълго чу гласа на Бианка, който звучеше сякаш е на разговор… "Бабо, не ми каза, че ще се отбиеш… донесе ли ми шоколад?" Санди го хвана за ръка и го отведе до малката маса за хранене за четирима в ъгъла на хола… "Разбира се, че ти донесох шоколад… но както знаеш, кариесите не са приятели на малките деца… направих ти много вкусна закуска." Очите на Келвин се разшириха, когато видя чиния с бисквитки и чаша мляко на масата… "Уау, бабо… направила си ми бисквитки!" Санди кимна. Тя се извини, когато телефонът ѝ звънна… "Да, скъпа… изпрати ми техните портфолиа възможно най-скоро… благодаря ти." Каза тя с усмивка. Рано или късно щеше да намери подходящия мъж за дъщеря си… Келвин веднага разбра какво има предвид, но както винаги, той винаги беше тук, за да защити майка си от лоши мъже… "Госпожо Паркър… съжалявам, но трябва да тръгвам сега… майка ми току-що се обади, имала е проблеми с колата си." Санди махна с ръка. Тя нямаше нищо против, поне беше тук, за да се грижи за внука си, преди Оливия да се върне от работа. И като стана дума за Оливия, как се справяше тя? *** Бела хвърли голям куп файлове на бюрото на Оливия, което вече беше запълнено с различни цветни файлове… "Шефът каза, че трябва да приключиш сортирането на всички тези до края на деня, иначе ще работиш през нощта." Оливия се задъха от гняв. Значи това имаше предвид той, когато каза, че ще съжалява за решението си да работи с него? "Хвърли го, нали? Защо не си тръгнеш?!" Изкрещя раздразнено тя на кучката пред себе си. Така ли се отнасяха към всеки нов служител, който наемаха? Последва силен ах от другите служители. Никой никога не беше отговарял на Бела досега. Тя беше като вторият шеф, когато шефът не беше наоколо… Зениците на Бела се разшириха, челюстта ѝ се стегна, гледайки надолу към дамата, която не беше ни най-малко уплашена от нея… "Глуха ли си или какво?" Попита Оливия още веднъж с повдигната вежда… "Как смееш да ми говориш по такъв тон?! Знаеш ли коя съм аз?!" Оливия сви рамене. Тя не разбираше защо хората ѝ задават този въпрос, когато честно казано не я интересуваше… "Моля те, не викай! Имам много работа за вършене и ако нямаш нищо против… моля те, тръгвай сега." Добави Оливия и видя как Бела излезе ядосана… Тя отново се изправи пред компютъра си и внезапно усети няколко погледа върху себе си. Тя рязко насочи погледа си към другите, които бързо отклониха погледите си, преструвайки се, че правят нещо на бюрото си… "Странници." промърмори тя… Няколко минути след като Бела си тръгна, телефонът до нея звънна. Тя се взира в него известно време, преди да го повдигне към ухото си… "В кабинета ми сега!" Оливия се сви и свали телефона от ухото си. Можеше да разбере, че не е в добро настроение, като чу гневния му тон… *** Деймиън се отпусна назад на стола си с ръка на слепоочието. До него стоеше Бела, която се усмихваше… Оливия, която стоеше пред тях, отклони поглед на друго място, за да избегне неговия разпитващ поглед… "Ти… "Преди да ме ругаеш… не бях виновна, тя беше тази, която ясно започна всичко… но ако искаш да ме накажеш за грешка, която не съм направила… можеш да продължиш, просто ще набера номера на черната карта." Оливия бърбореше, прекъсвайки речта на Деймиън… Деймиън се изправи и сведе поглед към нея. "Заплашваш ли ме?" Тонът му излезе нисък и изискващ… Бела беше най-вбесена. Не можеше да повярва колко груба и невъзпитана беше тази новобранка и особено към самия шеф… Не беше сигурна какво го е накарало да промени решението си, след като я уволни по-рано днес… "Бела…" Бела се изправи с малка усмивка, насочена към него… "Да, шефе?" "Остави ни." Заповяда той, докато очите му бяха вперени в дръзката дама пред него. Не можеше да посочи точно какво му се стори познато в тази дама пред него… Усмивката на Бела замръзна на лицето ѝ, но тя се овладя и напусна офиса, оставяйки двамата сами. Оливия го наблюдаваше как става от стола си. Той се приближи до нея с бавна и сплашваща стъпка. Беше малко изненадан, че тя дори не се опитваше да отстъпи назад или да мига нервно… "Какво се опитваш да направиш?" Деймиън я хвана за ръката и я бутна нежно до стената с ръка над главата ѝ. Той сведе поглед към нея… "Ти си тук само от шест часа, но успя да нарушиш петнадесет правила в рамките на този час." Оливия се усмихна. Тя захапа долната си устна и в същото време ръката ѝ хвана вратовръзката му… "Аз съм страхотна, не знаеш ли това? И освен това не съм от тези, които спазват правилата… можеш да попиташ наоколо." Деймиън откъсна вратовръзката си от хватката ѝ и направи крачка назад от нея, но вместо това тя направи крачка напред към него… Това продължи, докато Деймиън усети бюрото си зад себе си. Той я погледна с недоверие… Как, по дяволите, беше толкова смела? Да направи нещо подобно на собствения си шеф?? "Изведнъж ли се изплаши от мен, шефе? Не се ли опитваше да бъдеш корав преди малко?" Оливия вдигна ръка към яката му, оправяйки я, и точно тогава вратата се отвори и грациозна фигура влезе… "Скъпи… Стъпките ѝ спряха по средата, докато се взираше в приятеля си, който щеше да бъде съблазнен от служителка. Оливия и Деймиън обърнаха глави към дамата, която току-що беше влязла в офиса… "Риана… дойде." Очите на Риана пламнаха от гняв, докато се приближаваше към дамата, която все още се беше вкопчила в ризата на Деймиън. Тя вдигна ръка, готова да удари Оливия в лицето, но за нейно разочарование ръката ѝ беше хваната с лекота във въздуха… "Не се опитвай да правиш грешката да вдигаш ръце на мен!.." Предупреди Оливия със строг поглед на лицето си… Кафявите очи на Риана се разшириха от изненада. Тя се поклати назад, когато Оливия хвърли ръката ѝ надолу със сила… "Как смееш?! Как смееш да се опитваш да съблазниш приятеля ми?!" Оливия плъзна русата си коса назад, която премина над лицето на Деймиън. "Попитай приятеля си и ме пощади от тази драма!" Каза тя небрежно и напусна офиса за тях…