Нямаше думи, които да опишат болката в ръката на Естела и огорчението, нахлуващо в нея след падането. Тя инстинктивно масажира малката си ръчичка, почти се разплака.
След малко тя подсмъркна и стана на крака. После извади тетрадка от бюрото и започна да пише нещо в нея.
Всички останали деца не бяха изненадани от това. Тъй като Естела беше няма, тя обикновено общуваше с тях, като пишеше в тетрадкат
















