Роксана побърза към офиса на Харви. След като отвори вратата, тя забеляза малките палавници вътре. Седяха на дивана в офиса и си поклащаха краката небрежно. Момчетата светнаха, като видяха Роксана. Скачайки от дивана, те се затичаха към нея развълнувано. "Мамо, най-после си готова! Мислехме, че ще останеш в лабораторията завинаги!" "Мамо, ти работи много! Уморена ли си? Седни. Ще те масажирам." Те заведоха Роксана до дивана, за да може да седне. Докато Роксана попиваше загрижеността им, внезапно почувства, че си е заслужавало да я наругаят. "Вижте колко сте послушни. Не бяхте такива, когато хакнахте компютъра ми по-рано!" изсумтя ядосано Харви зад бюрото си. Арчи заяви: "Всичко беше по твоя вина, професор Ламбърт! Ти постоянно молеше мама да работи извънредно. Виж, тя се изтощава!" "Точно така! Мама е обикновен човек. Как можеш да я караш да работи ден и нощ?" включи се Бени, докато мачкаше рамото на Роксана. Темпераментът му се покачи, Харви избухна в смях и отговори: "Твърде сте я закриляте! Всички в изследователския институт правят същото!" След тези думи той поклати глава и се обърна към Роксана. "Как мина изследването ти?" Роксана му се усмихна. "Мина гладко. Ще ти изпратя данните по-късно." Тя направи пауза, преди да попита: "Възстанови ли данните в компютъра си?" Харви прокара ръка през косата си разочаровано. "Мина час, но все още не мога да възстановя нищо." Забавлявайки се, Роксана потупа ръката на Бени. "Бени, иди възстанови компютъра на професор Ламбърт. Не бъди непослушен. Ами ако загуби някакви важни данни?" Бени веднага отговори: "Това няма да се случи. Аз правя резервно копие и различни нива на сигурност всеки път. Той няма да загуби нищо!" Докато говореше това, той се приближи до Харви и възстанови компютъра му. Малките пръстчета на момченцето пишеха яростно по клавиатурата и произвеждаха редове код. Няколко минути по-късно екранът на компютъра примигна и се върна към нормалното. Харви хвърли един поглед на компютъра си с възхищение. Трябваше да признае, че синовете на неговия възпитаник са гении. На млада възраст Арчи вече беше медицински гений. Той беше способен да различава хиляди билки и показа таланта си в медицината. Той също така имаше остър поглед за инвестиции. Бени, от друга страна, се интересуваше от програмиране. Сега беше малък хакер, който беше много чувствителен към числата. Подобно на брат си, той също се справяше чудесно с инвестициите. Освен това и двамата бяха очарователни, зрели и нахални. Затова не можеше да се накара да им се кара, когато вдигаха шум. Вместо това можеше само да излее разочарованията си върху Роксана. Роксана веднага се извини. "Съжалявам, професор Ламбърт. Моля ви, не обвинявайте децата за техните пакости." Моля ви, не ми се карайте и на мен. Не мога винаги да бъда техен изкупителна жертва, нали? Харви се засмя на реакцията ѝ. "Не се притеснявай. Не съм те повикал тук, за да ти се карам. Имам задача за теб. Слушай, планирам да създам изследователски институт в родината си. Той ще се фокусира върху традиционната медицина. Въпреки това, аз все още съм зает тук и не мога да замина засега. След внимателно обмисляне реших да те изпратя обратно!" Роксана нямаше представа, че ще каже това. Тя замръзна и се поколеба. Да се върна у дома? Тя никога не си беше помисляла да се върне на това място отново, след като го напусна преди шест години. В крайна сметка тя нямаше семейство или някой, за когото да се грижи там. Освен това тя беше заобичала Яртран. Първата ѝ реакция беше да отхвърли предложението. "Професор Ламбърт, аз..." Харви се намеси: "Роксана, знам, че не искаш да се връщаш, но се надявам да обмислиш предложението ми. Ти си моя студентка от години, така че вярвам, че знаеш колко широка и дълбока е традиционната медицина. Тук няма достатъчно билки, за да ги изследваш. В Чанея ще имаш всички билки, които искаш. Можеш да ги използваш и изследваш свободно. Най-важното е, че много скрити и престижни семейства притежават древни медицински умения в Чанея. Спомням си, че се интересуваш от това, нали? Затова ти предложих да се върнеш в Чанея. Имаш светло бъдеще пред себе си. Освен това сега си различна. Независимо какво се случва или на кого попаднеш, вярвам, че можеш да се справиш с всичко спокойно, нали?" На думите му Роксана замълча. Той е прав. Превърнах се в напълно различен човек сега. Мога да се изправя пред всички препятствия без страх. Освен това минаха шест години. Може би този мъж вече е женен за първата си любов. Защо се страхувам? С тази мисъл наум Роксана си пое дълбоко въздух и кимна тържествено. "Добре тогава. Професор Ламбърт, ще те послушам и ще се върна в Чанея." Харви се усмихна. "Радвам се, че взе решение толкова бързо. Не се притеснявай. Ще помоля Линда да дойде с теб. Ще организирам и екип, който да ти помага там." "Чудесно. Благодаря ви, професор Ламбърт!" Роксана кимна сдържано. Докато разговаряха, Арчи и Бени се погледнаха. Можеха да усетят вълнението на другия. Най-накрая мама се връща в Чанея! Всъщност и двамата умираха да се върнат отдавна. В крайна сметка баща им беше там. Искаха да го видят лично. Разбира се, искаха и да му дадат урок за това, че е изоставил жена си и децата си. Два дни по-късно Роксана и момчетата кацнаха на международното летище в Хорингтън. Роксана най-накрая се завърна в Чанея след шест години. След като слязоха от самолета, те излязоха от коридора. Точно тогава Бени стисна краката си един до друг и дръпна ъгъла на полата на Роксана. "Мамо, трябва да пикая сега." Роксана и Арчи се засмяха на вида на спешния му израз. "Добре. Да вървим тогава." Тя протегна ръка, за да разроши косата на Бени. Веднага Бени се разтрепери силно. "Спри, мамо. Ще се напикая!" Със смях Роксана го заведе до тоалетната. След това Арчи го заведе в тоалетната, докато Роксана чакаше отвън с багажа им. Тя не забрави да изпрати на професора си съобщение, за да го информира за пристигането им. Изведнъж прозвуча познат глас. "Идиоти! Как може толкова много от вас да не успеят да следят едно малко момиче? Каква полза има от вас, ако не можете да изпълните дори такава проста задача?" В мелодичния, дълбок и богат глас на мъжа имаше нотка на ярост. Беше приятен за ушите. Ръцете на Роксана, които първоначално пишеха съобщение на телефона си, замръзнаха моментално. Бяха минали шест години, откакто за последен път беше чувала този глас, но все още ѝ беше зловещо познат. Поглеждайки нагоре, Роксана забеляза високата фигура на известно разстояние. Недалеч стоеше висок мъж. Черният му костюм подчертаваше дългите му крака и придаваше елегантност на фигурата му. Дори и в тълпата той беше забележителен. Роксана можеше да види перфектния му страничен профил от нейната гледна точка. Високият му нос и изваяните черти бяха обект на завист за мнозина. Всъщност той изглеждаше толкова красив, че другите мъже бледнееха в сравнение с него. Люсиан Фаруел! Сърцето на Роксана се сви при вида му. Тя нямаше представа, че ще се срещне с него в деня на пристигането си. Чувствата, които беше погребала дълбоко в сърцето си, изплуваха временно, но тя бързо ги потисна. Погледът ѝ стана мразовит. Най-накрая можеше да изглежда спокойна пред него. В този момент момчетата излязоха от тоалетната. "Мамо, готови сме!" - заявиха те весело. Роксана се изтръгна от унеса си и почти получи сърдечен удар. Първата мисъл, която ѝ хрумна, беше, че трябва да си тръгне веднага. Не мога да позволя на Арчи и Бени да го видят. Те приличат на него. Ако се срещнат, той определено ще разбере, че нещо не е наред! Роксана отказа да се замесва с него отново. Объркана, тя настоя: "Готови сте? Елате, да вървим. Не искате кръстницата ви да чака, нали?" Без да чака отговор, тя повлече багажа си. По средата на телефонния си разговор Люсиан чу познат глас и се обърна през рамо. От ъгъла на окото си той забеляза позната женска фигура. Роксана Джарвис? Това тя ли е? Върнала се е? Люсиан веднага се затича след нея, но фигурата ѝ вече беше изчезнала в тълпата. Погледът му стана тъмен и Люсиан беше на път да избухне в гняв. Тя напусна страната толкова решително и дори изостави детето. Няма начин да се е върнала!