Сърцето на Роксан подскочи в гърлото ѝ и остана там, докато тя забързано излизаше от летището. Тя непрекъснато се обръщаше през рамо, за да се увери, че той не ги преследва. За щастие, фигурата му не се виждаше никъде, дори и след като излязоха от летището. Роксан най-накрая въздъхна облекчено. На децата им се стори странно, че тя непрекъснато обръща глава, за да поглежда зад тях. Тъй като Роксан изглеждаше разтревожена, те знаеха, че не е моментът да задават въпроси. Без да обелят и дума, те ѝ позволиха послушно да ги изведе навън. "Роксан! Арчи! Бени!" извика жена отдалеч. И тримата вдигнаха глави и видяха дама, облечена в костюм, която им махаше щастливо, докато се приближаваше към тях. Роксан постепенно се отпусна при вида на жената. Усмихвайки се, тя каза: "Маделин, мина толкова много време!" Маделин Зандер беше нейната най-добра приятелка от университета и в момента работеше като лекар в болницата на семейството си. Скоро след това Маделин спря пред тях и обви ръце около Роксан. "Най-накрая се върна у дома. Толкова много ми липсваше!" каза тя приятелски. Роксан се засмя и отговори: "И ти ми липсваше." Те поддържаха връзка през годините онлайн, но рядко имаха възможност да се видят на живо. След като я прегърна, Маделин приклекна и прегърна момчетата. "Моите бебета, липсвах ли ви?" Арчи и Бени се засмяха очарователно, преди да отговорят в един глас: "Разбира се, че да! Лельо Маделин, дори сънувахме те. Ти си все така красива!" "Колко мило от ваша страна!" Маделин засия щастливо, след като чу похвалите им. Бдителността на Роксан все още беше повишена. Тя погледна към вратата на летището и каза спокойно: "Да вървим. Можем да говорим у дома." Маделин целуна момчетата по бузите, преди да се изправи на крака. След като постави багажа в багажника на колата си, тя ги покани да влязат в колата ѝ и потегли бързо. В същото време Лусиан се появи на вратата на летището. "Отмени графика ми в чужбина," каза той на асистента си, Кейдън Лоусън. Кейдън кимна кратко в знак на потвърждение. "Г-н Фаруел, разширихме търсенето на г-ца Естела. Тя е млада и не може да отиде далеч. Не се притеснявайте." Г-ца Естела е любимата дъщеря на г-н Фаруел. По-важно е да я намерим. Работата му в чужбина не е толкова важна в тази ситуация. Погледът на Лусиан стана мрачен, докато той крачеше към Майбаха, паркиран край пътя. Скоро колата потегли. Час по-късно колата на Маделин пристигна в Durwest Garden. Това беше жилищен район, пълен с имения. Роксан беше помолила Маделин да ѝ помогне да наеме място и това беше къщата, която Маделин ѝ беше намерила. Четиримата излязоха от колата и влязоха в новата къща под ръководството на Маделин. "Околността изглежда хубава. Харесва ми това място." Доволна, Роксан се обърна да погледне Маделин. "Ти си доста ефикасна, а?" Маделин повдигна вежда. "Аз съм твоя съседка. Собственикът на тази къща се премести в столицата и искаше да я даде под наем. Случайно попаднах на нея. Когато сме свободни, можем да се посещаваме." Устните на Роксан се извиха, докато тя кимаше в знак на съгласие. След като набързо разопаковаха вещите си, дойде време за вечеря. Следователно Маделин ги изведе на вечеря. Тя току-що беше влязла на паркинга на ресторанта и се готвеше да паркира колата си, когато малко момиченце изтича от тъмен ъгъл. Маделин натисна спирачките, преди колата ѝ да удари малкото момиченце. Шокирана, тя се втренчи в малкото момиченце, което се беше свлякло на земята. Сърцето на Роксан също биеше лудо при почти случилата се злополука. Тя се обърна, за да се увери, че момчетата ѝ са добре, преди да отвори вратата, за да излезе. Имаше младо момиче на около пет години на няколко сантиметра от колата. Тя седеше на земята, очевидно в състояние на шок. Сърцето на Роксан се смекчи при вида. Тя внимателно се приближи до момичето, преди да попита: "Хей, боли ли те?" Младото момиче имаше светла кожа и изглеждаше сладко с прибрана коса на плитки. Имаше висок нос, огромни очи и деликатни черти. Облечена в розова пухкава рокля, тя прегръщаше скъпа кукла в ръцете си. Чувайки гласа на Роксан, малкото момиче възвърна самообладание и срамежливо поклати глава. Тя не забрави да погледне Роксан предпазливо. Сърцето на Роксан се разтрепери, докато наблюдаваше мълчаливо малкото момиче. След като се увери, че малкото момиче е невредимо, тя си въздъхна облекчено и протегна ръка, за да помогне на малкото момиче да се изправи. Тя току-що беше протегнала ръка, когато малкото момиче се сви уплашено. Ръката на Роксан спря във въздуха. Показвайки успокоителна усмивка, тя обясни: "Не се притеснявай. Просто искам да ти помогна да се изправиш." Оглеждайки се, тя попита съмнително: "Къде са родителите ти? Защо си сама?" Младото момиче прегърна куклата си здраво и поклати глава, без да пророни и дума. Веждите на Роксан се сключиха, защото тя нямаше представа как да общува с момичето. Маделин и момчетата скоро излязоха от колата. Арчи и Бени си размениха любопитен поглед, когато забелязаха, че малкото момиче остава мълчаливо през цялото време. Тя изглежда сладка. Защо не говори? Дали е няма?